ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1053
София, 25. септември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2971 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 84/27.02.2015 на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 1128/2014, с което е потвърдено решение № 122/16.10.2014 на Районен съд – Левски по гр.д. № 249/2014, с което са уважени предявените искове за прогласяване на недействителност на клауза от трудов договор, с която е уговорен срок за изпитване и за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], представляван от адв. М. Д., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обезсили недопустимото решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, ако делото не подлежи на прекратяване; за недопустимост на въззивното решение при произнасяне по непредявен иск и за задължението на съда да обсъди представените по делото доказателства във връзка с преценката на трудовата функция на заеманата длъжност, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, за което се позовава и прилага: Решение № 369/03.02.2014 на ВКС по гр. д. № 3037/2013; Решение № 261/07.11.2014 на ВКС по гр. д. № 1477/2014; Решение № 7/04.02.2014 на ВКС по гр. д. № 3029/2013; Решение № 344/29.11.2011 на ВКС по гр. д. № 1407/2010; Решение № 27/25.02.2014 на ВКС по гр. д. № 2868/2013; решение № 190/29.10.2014 на ВКС по гр. д. № 3297/2014; Решение № 246/08.10.2012 на ВКС по гр. д. № 1625/2011; Решение № 51/13.02.2012 на ВКС по гр. д. № 465/2011; Решение № 271/06.01.2015 на ВКС по гр. д. № 2853/2014; Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК по т. д. № 1/2013 г.
Ответницата по жалбата В. Д. Н. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите три иска са неоценяеми, а четвъртият е обусловен от първите два, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника, като „счетоводител” по безсрочен Трудов договор № 72/05.02.1986, който е прекратен по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение № 340/03.10.2013 и заповед № 341/03.10.2013, като на същата дата страните са подписали нов трудов договор № 342/03.10.2013, по силата на който ищцата се е съгласила да изпълнява длъжността „касиер, счетоводство” със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед № 84/05.03.2014 на управителя на дружеството, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 06.03.2014. При същия работодател ищцата е изпълнявала длъжностите „икономист”, „счетоводител” и „касиер” по вътрешно съвместителство. Като е приел, че годността на служителя да изпълнява работата „касиер, счетоводство” е била изпитана, въззвиният съд е прогласил нищожността на клаузата за изпитване, както и е уважил исковете за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на спора са решени в съответствие с установената съдебна практика. По първия повдигнат въпрос въззивният съд е съобразил, че е длъжен да извърши служебен контрол на първоинстанционното решение за валидност и за допустимост (само в обжалваната част), съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК. Вторият поставен въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, че произнасянето по непредявен иск е основание за недопустимост на постановеното решение и неговото обезсилване. Въззивният съд е съобразил и установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои намира за установени и кои за недоказани, както и че преценката на ограничението по чл. 70, ал. 5 ГПК се извършва въз основа на новата трудовата функция, а не според наименованието на новата длъжност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84/27.02.2015 на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 1128/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.