О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
гр.София, 25.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3517/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. Д. Ч. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-10 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 2249/ 2014 г. С него е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 3246/ 2014 г., с което за виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между касатора и М. Т. Ч., са обявени и двамата бивши съпрузи. В частта, в която бракът е прекратен с развод, предоставено е ползването на семейното жилище и е постановено запазване на фамилното име на жената, първоинстанционното решение не е обжалвано и не е било предмет на въззивна проверка.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправния въпрос за критериите за предоставяне на ползването на семейното жилище. Освен това повдига материалноправния въпрос съставлява ли шестгодишното отсъствие на един от съпрузите релевантно обстоятелство за дефиниране на поведението му като виновно за разстройството на брака, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Формулиран е и процесуалноправен въпрос за допустимостта на обективното съединяване на иск за развод с установителен иск за преобразуване на лично имущество, по който (според касатора) е налице противоречива съдебна практика.
Ответната страна М. Т. Ч. оспорва жалбата като поддържа, че повдигнатите от касатора въпроси нямат отношение към мотивите на въззивния съд относно съвместната вина за разстройството на брака между страните. Евентуално заявява, че разрешенията на въззивния съд по тези въпроси не противоречат, а съответстват на установената практика и че жалбоподателят не е посочил практика в подкрепа на твърденията си. Според нея въпросите не биха могли да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, след като по тях има установена трайна съдебна практика.
ВКС намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
При постановяване на въззивното решение окръжният съд посочил, че Г. Ч. обжалва първоинстанционния съдебен акт само в частта за вината относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В останалата част този акт е влязъл в сила. Въззивният съд разгледал доказателствата по делото, относими към твърденията на съпрузите за извършени брачни нарушения и приел, че вината е обща. Поведението на касатора, който едностранно препятствал достъпа на съпругата си до семейното жилище, отказът му да я последва в чужбина, където работела, както и фактът, че не е положил усилия за преодоляване на проблемите в семейството, съдът възприел като обстоятелства, допринасящи за разстройството на брака.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, нито един от поставените от жалбоподателя правни въпроси не обуславя обжалваното решение. Материалноправният въпрос за критериите за предоставяне на ползването на семейното жилище не е разрешаван от въззивния съд, тъй като той не е бил сезиран с жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част. Касаторът не е имал и интерес да подаде такава жалба, тъй като с влязлото в сила решение ползването на семейното жилище е предоставено нему. Няма отношение към въззивното решение и материалноправният въпрос съставлява ли шестгодишното отсъствие на един от съпрузите релевантно обстоятелство за дефиниране на поведението му като виновно за разстройството на брака. Този въпрос би бил относим само в случай, че въззивният съд е обявил брака за разстроен само по вина на касатора. В случая бракът е прекратен и по вина на ответната страна, която е отсъствала в продължение на шест години. Това отсъствие няма отношение към вината на касатора, която е изведена от други фактически обстоятелства. Що се касае до процесуалноправния въпрос за допустимостта на обективното съединяване на иск за развод с установителен иск за преобразуване на лично имущество, то той няма никакво отношение към вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, единствено по която се е произнесъл въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-10 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 2249/ 2014 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Ч. да заплати на М. Т. Ч. 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: