О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 29.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4516 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ф. Г. Я. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С., против определение № 1519 от 18 юни 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 731 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2015 г., с което е потвърдено определение № 620 от 22 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 7404 по описа на районния съд в гр. Бургас за 2014 г., с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовности по подадената искова молба. В жалбата се оспорва изводът на въззивния съд за законосъобразност на връщането на исковата молба с твърдението, че съдът е наложил редица корупционни практики чрез отказа да се удължи срока за снабдяване на ищеца с нова данъчна оценка за процесния имот, поради което грубо са нарушени процесуалните правила и правата на жалбоподателя. С допълнителна „молба-касационни основания” се прави искане за преюдициално запитване до Европейския съд за разглеждане на жалбата от друг равен на ВКС съд.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че констатираните от първата инстанции нередовности на исковата молба – липса на скица на имота, предмет на претенцията за ревандикация, липса на данъчна оценка и липса на данни за вписване на исковата молба, не са били отстранени до изтичане на двукратно продължавания от съда срок за това. Съобразено е, че съдът е удовлетворил и втората молба за продължаване на срока от 13 декември 2014 г. и срокът е бил продължен за втори път с нов едномесечен срок, като определение за това е постановено на 15 декември 2014 г. Счетено е, че второто продължаване на срока е изтекло на 19 януари 2015 г. – присъствен ден. Подаването на нова (трета) молба за продължаване на срока за отстраняване нередовности на исковата молба е станало след изтичането на срока за отстраняване на нередовностите – на 21 януари 2015 г., поради което по аргумент на чл. 63, ал. 1 ГПК молбата е следвало да бъде върната като недопустима. Предвид липсата на представена по делото данъчна оценка и скица (дори и неактуална такава) в период от около два месеца, съдът е приел за законосъобразно определението за връщане на исковата молба. Посочено е още, че не е било необходимо съдът да се произнася по искания за издаване на удостоверение, евентуално за снабдяване с нова данъчна оценка, скица и вписана искова молба, което е сторено след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите и след като делото е прекратено.
Касационният съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване, тъй като частният жалбоподател не е посочил общото основание за това.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е посочил правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Жалбоподателят следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които жалбоподателят се позовава и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При обжалването на въззивни определения пред касационния съд се прилага горното правило, както разпорежда чл. 274, ал. 3 ГПК. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая в изложението на касационните основания (наречено от частния жалбоподател „молба-касационни основания”) изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е налице изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като то не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси, и то след получаването от страна на упълномощено от частния жалбоподател лице на разпореждане № 3835 от 22 юли 2015 г. по въззивното частно дело, в което подробно му е указано какво следва да е съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. От съдържанието на изложението е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение (преповторени са съображенията, заявени с частната касационна жалба), които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Заявяването в изложението, че „основанието за допускане на касационната жалба е по чл. 280, ал. 1 ГПК – нов: чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като това определение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото”, не посреща изискването на закона да се посочи общото основание за допускане на касационното обжалване. Недопустимо е съдът сам да формулира въпросите, които касаторът евентуално би имал интерес да постави, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) прави безпредметно обсъждането на хипотезите по точки 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК.
Стореното искане за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд за разглеждане на жалбата от друг равен на ВКС съд е без посочване на каквито и да е основания, които ВКС да подложи на преценка, поради което то следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1519 от 18 юни 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 731 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2015 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. Г. Я. за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд за разглеждане на частната касационна жалба от друг равен на ВКС съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: