4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
гр. София, 29.09.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3448 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на особения представител на И. Б. И. против решение № 35/23.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 24/2015 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
По делото не са постъпили писмени отговори от ответниците по касационната жалба.
С решението си, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД – иск за прогласяване на нищожност на сделка, като привидна, прикриваща дарение.
Съдът е приел, че с НА № **, том * на дело № 2454/199* година ответниците са придобили недвижим имот чрез покупко-продажба от бабата и дядото на ответниците и родители на ищеца. Ищецът е изложил твърдения, че цената по сделката, която е данъчната цена на имота и не е платена от купувачите. Поддържано е от ищеца, че прехвърлянето на имота е станало фиктивно за да бъде лишен ищеца от наследство, поради което е поискал сделката да бъде призната за нищожна, поради привидност на сделката, като с отделна молба ищецът е уточнил петитума, че сделката е привидна, тъй като покупко-продажбата прикрива безвъзмездна сделка – дарение между страните. Уточнил е правния си интерес, че вследствие тази прикрита сделка неговите интереси като наследник са увредени, тъй като е лишен от запазената си част полагаща му се по закон. Съдът е обсъдил представеното по делото пълномощно от името на ответника М. Б. с нотариална заверка от 08.08.201* година, в което пълномощно същият е декларирал, че неговата сестра Б. И. не е заплатила на баба им и дядо им, сумата описана в нотариален акт № ** том * на дело № 2454/199* година за покупката на имота, но е приел, че по делото няма събрани други доказателства, които да оборват отразените в нотариалния акт обстоятелства по покупко-продажбата на недвижимия имот, конкретно плащането на цената, оттам и привидността на сделката. На това основание, съдът е приел предявения иск за неоснователен.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките за допустимост по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първата група правни въпроси, касаят задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, като се твърди, че съдът не е обсъдил приетите като доказателство технически експертизи, събрани в хода на процеса в насока, че договорената цена на имота с договора за продажба на същия не съответствува на действителната пазарна стойност на същия. Съдът е приел, че доколкото се касае за предявен иск за прогласяване на нищожност на договор, поради неговата привидност, то размера на договорената цена, както и доколко тя съответствува на пазарната стойност на имота е неотносим факт, тъй като твърдението на ищеца по исковата молба е липсата на заплащане на цената, а не нейното несоътветствие с пазарната цена. В тази насока, поставените правни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства са неотносими към спора. Съдът е посочил събраните доказателства, но не ги обсъждал, правейки своите правни изводи, тъй като е счел същите за неотносими, предвид предмета на спора, очертан от ищеца с исковата молба и отговора на същата от ответниците по делото.
Вторият въпрос, поставен в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касае цената на имота, като задължителен елемент от сделка за продажба на недвижим имот. Съдът не е отрекъл заплащането на цената като елемент от фактическия състав на продажбата, но е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че същата не е заплатено, предвид изричното отразяване на волеизявлението на продавачите, че са получили същите. В тази насока липсва соченото противоречие както със задължителната съдебна практика, така и с представеното решение на въззивен съд, сочено като основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Сочи се правен въпрос, свързан с доказателствената сила на писмо, изходящо от ответник по делото и дали то представлява обратен документ по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК. Безспорно е в съдебната практика, че писмено доказателство изходящо от една от страните по сделката и ответник по иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за установяване привидност на сделка, представлява начало на писмено доказателство и в тази връзка са допустими и свидетелски показания за разкриване действителната вола на страните по сделката. Съдът не е приел противното, но е посочил, че липсват други доказателства, установяващи привидността на сделката, които да разкриват действителната вола на страните. В тази връзка следва да се подчертае, че по делото и липсват други доказателствени искания от ищеца /напр. свидетелски показания/, допустими именно с оглед разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, въз основа на които съдът да направи извод, различен от приетия с обжалваното решение. В тази насока съдът е обсъдил и дадените обяснения от единия от ответниците по делото, но в тези обяснения /стр. 135 от делото на В./ не се съдържа признание, което да води до извода, правен от касатора в насока, че се съдържа признание от страна на ответник по делото. Отговора по реда на чл.176 ГПК на ответника Б. И. е следния „пари съд дала да ги предаде на дядо ми”, от които следва да се приеме, че въззивният съд не се е произнесъл по поставения правен въпрос, отричайки обясненията по реда на чл.176 ГПК, като годни доказателствени средства.
Занижената цена на недвижимия имот и доказателствената стойност на този факт във връзка с твърдението за привидност на сделка за продажба на същия е обстоятелство, които не е наведено в исковата молба като основание за претенцията на ищеца за привидност на сделката, като на това основание съдът е приел този факт за неотносим, поради което и така поставения правен въпрос е неотносим към настоящото производство.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35/23.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 24/2015 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.