Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 05.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3219 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 217 /12.01.2015 г. по гр.д. № 9771 /2014 г. на СГС, ІІ а. Г.о., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иск на Д. Д. М., починала след постановяване на въззивното решение и заместена от Г. П. Г., срещу [фирма] по чл.108 ЗС за УПИ в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Г. П. Г. твърди в писмен отговор, че не са налице основанията за допускане нае въззивното решение до касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателни твърденията, на които е основан искът, че първоначалната ищца е придобила процесния имот по наследство, а пълномощното, с което мнимият пълномощник на продавача и наследодател на ищцата М. С., се е разпоредила със спорния имот е нищожно поради липса на изразена правновалидна воля от упълномощителя (наследодателката) – подписът върху пълномощното не изхожда от лицето, което се сочи за негов автор, поради което и сключеният от нейно име договор за покупко-продажба на имота не е произвел твърдяното от ответника вещнотранслативно действие.
Жалбоподателят твърди, че съдът се произнесъл недопустимо и сочи това като основание за допускане на касационно обжалване:
Твърдението е, че единствено собственикът може да предяви иск за прогласяване на упълномощителна правна сделка за нищожна поради липса на съгласие поради противоречие с разпоредбата на чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД (неправилно е посочен ГПК вместо ЗЗД). Искът не може да се предяви от наследник. Това представлява ненадлежно упражняване на право на иск, тъй като никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд,
Твърди се противоречие с определение № 633 /01.11.2011 г. по ч.гр.д. № 465 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК и с определение №1149 /24.11.2010 г. по гр.д. № 767 /2010 г., постановено по реда на чл.288 ГПК . С първото с което е прието, че третото лице, което не е страна по сделката, не разполага с иск за прогласяване на нищожността и, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната. Правен интерес от предявяването на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор, Прието е, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иск в частта му, в която ответницата се е разпоредила със собствени права (по отношение на правата на бивша съпруга след развод). С второто определение е разгледан въпросът дали сделка, сключена без представителна власт, е нищожна поради липса на съгласие, при което са разгледани проявните форми на института действие без представителна власт.
Настоящият състав намира следното:
Следва да се отбележи, че не е предявяван, нито разглеждан иск за прогласяване на нищожност на упълномощителна сделка. Нищожността е наведена от ищцата като довод, на който е основан искът по чл.108 ЗС : ищцата твърди, че е собственик по наследство, тъй като наследодателката и не е изявила воля за упълномощаване на пълномощник за разпореждане с имота, поради което извършеното въз основа на упълномощаването разпореждане, както и последващите, не са прехвърлили правото на собственост.
Доколкото е разгледан довод на ищцата за нищожност, следва да се приеме, че въпросът не е обуславящ, тъй като видно от твърденията, на които се основава искът по чл.108 ЗС, ищцата, която навежда довода, твърди, че е собственик. А допустимостта на иска се преценява по твърденията на ищцата, наведени като основание на иска. Поради което няма съмнение за недопустимост , като основание за допускане на касационно обжалване.
Към това следва да се добави и отразеното по-горе, че в нито едно от двете посочени определения (№ 633 /01.11.2011 г. по ч.гр.д. № 465 /2011 г. на ВКС, ІV г.о.,и №1149 /24.11.2010 г. по гр.д. № 767 /2010 г.) не е разглеждана хипотеза, като тази в обжалваното решение, нито е прието предложеното от жалбоподателя разрешение
Второто определение е постановено по реда на чл.288 ГПК и настоящият състав намира за основателен довода на насрещната страна, че то не е от категорията съдебни актове, визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК, така, както е прието в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ВКС, ОСГТК
Настоящият състав приема крайния извод, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна е поискала присъждането на разноски, но не е представила списък на разноски, нито доказателства за извършени разноски, поради което искането и е неоснователно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 217 /12.01.2015 г. по гр.д. № 9771 /2014 г. на СГС, ІІ а г.о..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.