4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.543
София, 07.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3244/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу въззивно решение № 1077 от 27.05.2014 г. по т.д. № 386/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на осъдителното решение № 1769 от 30.10.2013 г. по т.д. № 5996/2012 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата 115 579.11 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета 071011230000002/30.11.2011 г. на ЗАД [фирма].
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Изразява се несъгласие с извода на съда, че причинената повреда на застрахования от него товар е резултат на груба небрежност, проявена от лице, наето от застрахования при ответника превозвач, която съставлява изключен от покритие риск съгласно ОУ за застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе”. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи исковата претенция, ведно със законните последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси: „Всяко нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водач на МПС ли е проява на груба небрежност; Може ли да се квалифицира като небрежност и ако да, като обикновена или груба небрежност с оглед критериите за неполагане на дължимата грижа следва да се квалифицира поведението на водач на МПС, който управлява същото с разрешена, но несъобразена с пътните условия скорост”. Поддържат се допълнителните основания за достъп до касация – по т.1 и т.2 на чл. чл.280, ал.1 ГПК, в подкрепа на които се прилагат решения на различни състави на ВКС, вкл. постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, а по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са развити в писмен отговор, в който се поддържа искане за присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на апелативния съд, след преценка на доказателствения материал по делото е приел за недоказани предпоставките за ангажиране застрахователната отговорност на ответното дружество за повредите на застрахования при ищеца товар, настъпили по време на превоза му, извършван под режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Въззивният съд е счел за основателни доводите на ответното застрахователно дружество, че управляващият товарната композиция, превозваща стоката е действал при условията на груба небрежност, съставляваща непокрит риск според т.4 раздел ІІІ от Общите условия по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе” тъй като именно несъобразяването от негова страна на особеностите на пътната обстановка и несъобразената с нея скорост са довели до настъпване на ПТП, респ. до увреждане на товара, която го освобождава от отговорност.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поставените правни въпроси не биха могли да обосноват основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, поставените въпроси, разрешени от въззивната инстанция, следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка, след извършена от съда надлежна преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
В случая, произнасянето на въззивния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността по чл.213, ал.1 КЗ, е в резултат на конкретната преценка на събраните относими и допустими доказателства по делото. Твърденията на касатора за допуснати грешки при формирането на фактическите изводи на решаващия съдебен състав са относими към правилността на решението, но не към основанията за достъп до касационен контрол. От друга страна, изводите в обжалвания съдебен акт са направени при съобразяване на именно на цитираните в изложението решения, на които се позовава и касатора, принципно е прието, че „грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка”. Преценката положена ли е в този минимален обем грижата, под която тя не би могла да се определи като „дължимата грижа” следва да се извърши въз основа на това принципно разбиране, но тя зависи от установените факти по конкретния спор.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Независимо от направеното от ответника по касация искане за разноски, такива не се присъждат поради липсата на доказателства за извършването им.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1077 от 27.05.2014 г. по т.д. № 386/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: