3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
гр. София, 07.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4054 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Е. против решение № 613/31.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 242/2015 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е постановил, че съобщение, находящо се на л.16 от гр.д.№ 1280/2012г по описа на В., призовка, находяща се на л.26 от гр.д.№ 1280/2012г по описа на В., съобщение, находящо се на л.31 от гр.д.№ 1280/2012г. по описа на В. са неистински документи, на основание чл.124 ал.4 ГПК. По отношение на правния интерес, съдът е приел, че за ищеца е налице правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, наличието на невярно удостоверяване на съставените от длъжностното лице документи с оглед провеждане на производство за отмяна на влязлото в сила решение на В.. Приел е, че горепосочените документи имат характера на официални свидетелстващи документи, тъй като материализират изявления на длъжностното лице, натоварено със служебни функции да удостоверява в рамките на предоставените му правомощия връчването на посочените документи. Това удостоверяване се ползва с обвързваща съда доказателствена сила досежно автентичността на документите /авторството/, а също и че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили по начина, отразен в документа. Въззивният съд е приел, че съдът не е обвързан с правната квалификация, сочена от страните и е приел, че е сезиран с иск по чл.124 ал.4 ГПК, още повече, че няма наведени твърдения от ищеца за наличие на престъпно обстоятелство – в случая документно престъпление, което да обоснове правна квалификация на иска по ал.5 на чл.124 ГПК. С оглед твърденията за неавтентичност на процесните документи относно авторството наположените подписи за «Получател», съдът е приел правното основание на иска в разпоредбата на чл.124 ал.4 ГПК, доколкото това предполага установяване дали процесният документ обективно съставлява или не изявление на лицето, посочено като негов автор. Предвид събранитепо делото доказателства – съдебна експпертиза, съдът е приел, че подписите на се положени от ищеца под процесните документи, поради което е приел иска за основателен.
В изложението на касационните основания се сочи един правен въпрос, касаещ допустимостта на предавиня иск. Правния въпрос е относно допустимостта на иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4 изр.1-во ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязло в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ГПК. Така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не е формзирал правни изводи по него. Документите, предмет на спхора по същество, не са представени от страна в процеса по приложеното дело, а представляват официални свидетелстващи документи, тъй като материализират изявления на длъжностното лице, натоварено със служебни функции да удостоверява в рамките на предоставените му правомощия връчването на посочените документи, като това удостоверяване се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно автентичността на документите /авторството/, а също и че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили по начина, отразен в документа. Произнасянето на съда не е относно документи, представени от страна като доказателства по делото, за които ищецът по настоящото дело да е пропуснал срока по чл.193 ГПК за тяхното оспорване, а е относно документи, касаещи процесуалните действия на съда и на страните по спора, във връзка с процеса по делото. В тази насока, поставения правен въпрос относно допустимостта на предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК в хипотезата, в която ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязло в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ГПК, е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания, които да водят до допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 613/31.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 242/2015 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.