2
определение по гр.д.№ 3424 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 09.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3424 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Б. срещу решение № 16820 от 17.09.2014 г. по гр.д.№ 1832 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV Г състав, с което е потвърдено решение от 04.09.2013 г. по гр.д.№ 22813 от 2010 г. на Софийския районен съд, 45 състав за отхвърляне на предявения от Н. Г. Б. срещу К. Й. З., С. Г. Ш., Н. Г. Ш., П. И. М., К. П. П., К. Б. Кенева, Д. Б. Д., М. С. А., Е. М. Л. К. А., М. Й. К., Б. С. М., Е. С. М.- И., Г. С. М., М. Н. М., Д. П. М., Н. А. Ц., Ю. Атанасова В. и Ж. А. Ц. иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 937 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 4710 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради необоснованост- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 43 от 04.07.2012 г. по т.д.№ 513 от 2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 244 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 252 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 493 от 13.05.1991 г. по гр.д.№ 280 от 1991 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 434 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 5979 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните въпроси: 1. Възможно ли е едно гражданско дело да се образува по едно сезиращо съда искане, а решението по същото дело да разрешава спор по съвсем различно искане и въпреки това съдебното решение да е валиден, а не недопустим или нищожен съдебен акт и 2. Ако съдът се произнесе с решение по съществото на върната от самия него молба за отмяна, преди да разгледа жалбата срещу съдебния акт за връщането на молбата и този акт не е бил отменен и е бил в сила към датата на произнасянето на съдебното решение, може ли това съдебно решение да се приеме за валиден, а не за недопустим или нищожен съдебен акт.
Освен това, според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Какво е естеството на съдебно решение по молба за отмяна, когато то е произнесено от ВКС по непредявена молба- нищожно или недопустимо, 2. Ако такова решение е недопустимо, как може да се защити страната при липсата на възможност за инстанционен контрол и 3. Възможно ли е едно недопустимо, но необжалваемо решение, да се приеме, че излиза извън правораздавателната власт на съда и поради това да бъде атакувано като нищожно с иск по чл.270, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 04.02.2015 г. пълномощникът на ответниците по касационната жалба М. С. А., Е. М. Л. К. А., Е. С. М.- И., Г. С. М., М. Н. М., Д. П. М., Н. А. Ц., Ю. Атанасова В., Ж. А. Ц., Б. С. М. и Д. Б. Д. оспорва жалбата. Претендира за разноските по делото.
Особеният представител на ответниците С. Г. Ш., Н. Г. Ш., К. П. П. и М. Й. К. също оспорва жалбата. Претендира за възнаграждение.
Останалите ответници К. Й. З., П. И. М., К. Б. Кенева и Б. С. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 937 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 4710 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. въззивният съд е приел, че съдебно решение е нищожно, когато е постановено срещу лица, които не са подчинени на правораздавателната власт на българските съдилища /аргумент от чл.18 ГПК/ или когато спорът не е бил подведомствен на съда /аргумент от чл.14 и чл.15 ГПК/. Тъй като ищецът въобще не е твърдял и не е установил такива факти, оспорваното решение на ВКС не е нищожно. Дори и да е било установено, че по горепосоченото дело ВКС се е произнесъл по молба за отмяна, с каквато не е бил сезиран /молба за отмяна, която е била върната/, то решението му би било недопустимо, но не и нищожно, тъй като ВКС има правораздавателна власт да разглежда и решава молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС:
1. В решение № 43 от 04.07.2012 г. по т.д.№ 513 от 2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, решението му е недопустимо. Същото е прието и в обжалваното решение на СГС- че решение на ВКС по молба за отмяна, която е била върната, не е нищожно, а е недопустимо.
2. В решение № 244 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 252 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че съдът разполага с правомощията да се произнася по валидността на определено волеизявление, имащо гражданскоправни последици, само при предявен иск или при въведено в спорния предмет възражение и че постановеното по непредявен иск съдебно решение е недопустимо. Същото е прието и в обжалваното съдебно решение на СГС- че решението на ВКС по молба за отмяна, която е била върната с невлязло в сила разпореждане, би било недопустимо, а не нищожно.
3. В решение № 493 от 13.05.1991 г. по гр.д.№ 280 от 1991 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че е нищожно решение на второинстанционен съд за отмяна на необжалваемо решение или на обжалвано, но отменено в необжалваната част при отсъствието на условията на чл.206, ал.2 ГПК /отм./, тъй като второинстанционният съд не разполага с компетентност да отменя влезли в сила съдебни решения по реда на надзора или по реда на чл.231 и чл.233 ГПК /отм./. Не такъв е настоящия случай, при който ВКС е бил компетентен да се произнесе както по молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, така и по частната жалба срещу разпореждането за връщане на молбата за отмяна.
4. В решение № 434 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 5979 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. е прието, че на отмяна подлежат само неправилните съдебни решения, а недопустимостта се релевира по пътя на инстанционния контрол. Същото е прието и н обжалваното решение на СГС.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжлване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касатора правни въпроси. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК самият касатор е заявил, че няма спор относно това, че съдебно решение, постановено по непредявен иск /при липса на сезиране на съда/ е недопустимо, а не нищожно. Последователна и непротиворечива е съдебната практика /включително и посочените по-горе от касатора решения/, че недопустимостта на съдебното решение се релевира само по пътя на инстанционния контрол, а не може да бъде прогласявано за нищожно по иск на заинтересованата страна. Не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази съдебна практика. Поради това съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС по този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника Б. С. М. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв., както и възнаграждение на назначения по делото особен представител на ответниците С. Г. Ш., Н. Г. Ш., К. П. П. и М. Й. К. също в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16820 от 17.09.2014 г. по гр.д.№ 1832 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV Г състав.
ОСЪЖДА Н. Г. Б. да заплати на Б. С. М. на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА Н. Г. Б. да заплати адв.Е. Н. Павлова, особен представител на С. Г. Ш., Н. Г. Ш., К. П. П. и М. Й. К., на основание чл.78 ГПК възнаграждение за процесуално представителство по делото пред ВКС в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.