3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.578
София,09.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 1 257/ 2015 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 36 от 19.03.2015 г. по в. ч. т. д. № 52/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4 от 06.01.2015 г. по т. д. № 276/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е постановено да се върне искова молба с вх. № 11 915/13.11.2014 г., депозирана от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] и производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба се сочат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в полза на твърденията за наличие на активна процесуална легитимация за предявяване на иск срещу двете ответни търговски дружества.
Частният жалбоподател основава допускането на касационно обжалване на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право, а именно: 1./ Има ли правен интерес акционер, чиито акционерни права се оспорват от дружеството и същият не участва в управлението да се суброгира в правата му при негово бездействие по отношение защитата на собствеността му, като предяви иск с оглед прекъсване на придобивната давност; 2./ Бездействието на дружеството по отношение защитата на правото му на собственост заплашва ли удовлетворяването на акционера, който не участва в управлението на същото дружество поради спор относно собствеността на притежаваните акции и има ли в разглеждания случай акционерът качеството на кредитор на дружеството с оглед предявяването на иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Великотърновският апелативен съд е приел, че за ищеца и настоящ жалбоподател липсва правен интерес от предявяване на главния иск – за установяване, че [фирма], [населено място] е собственик на търговското предприятие по баланса към 30.09.2004 г., поради нищожност на договора за прехвърляне на предприятието от 16.11.2004 г., тъй като дружеството – ищец не било носител на права, зависещи от спорното правоотношение, а се позовало на бъдещи такива – евентуално съдебно признати права на мажоритарен собственик на капитала на [фирма], [населено място], като по този спор въз основа на предявен от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 71 ТЗ е образувано производство пред Русенския окръжен съд, което към момента е висящо. Изложено е освен това, че ищецът не е твърдял и не е установявал конкретно възникнали преди и/или след сключване на договора за прехвърляне на предприятие вземане, съществуващо и изискуемо притезание по смисъла на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, което да легитимира дружеството да предяви косвения сурогационен иск по чл. 134 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Преценени, мотивите на въззивното определение дават основание да се приеме, че поставените от частния касатор въпроси не са обсъждани от решаващият състав и поради липса на обуславящо значение за правните му изводи, тези въпоси не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.
Независимо от това следва да се изтъкне, че наличието на правен интерес е процесуална предпоставка от категорията на положителните за съществуването на правото на иск. Поначало с правен интерес, а следователно и с право на иск разполагат носителите на материални права, които поради оспорването им са засегнати от правния спор. Правната теория и съдебната практика са единни по въпроса, че това правило търпи отклонение при установителния иск, който може да бъде упражнен и от лице, което не е субект на правоотношението, предмет на иска, но е носител на права, които зависят от спорното правоотношение. Следователно в посочената хипотеза, каквато е и разглежданата, правният интерес се изразява в притежанието от третото лице на права, чието упражняване е обусловено от установяване с влязло в сила решение на съществуването или несъществуването на правоотношението, въведено от него като предмет на иска. От това следва, че интерес от установителния иск ще е налице само при твърдения на това трето, външно за правоотношението лице, за съществуващи към момента на предявяването му негови права, а не позоваване на бъдещи такива. Правното очакване е бъдещо субективно право в процес на формиране и докато то съществува, в обективната действителност липсва защитимо от правовия ред субективно право.
Изложеното позволява да се приеме, че повдигнатите от частния жалбоподател въпроси са без правно значение за спора и поради отсъствието на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК исканото касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 19.03.2015 г. по в.ч.т.д.№ 52/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: