2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
гр. София, 13.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3893 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Н. против решение №767/21.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 853/2015 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Съдът е приел, че прекратяването на срочния трудов договор с ищцата е законосъобразно, тъй като е извършено от страна на работодателя в срока за изпитване на работника. Съдът е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжността „кондуктор”, на основание трудов договор №83033/20.01.2014г., сключен на 20.01.2014г., на основание чл.68 ТЗ със срок за изпитване 6 месеца в полза на дружеството до 21.07.2014г. Същото е било прекратено, със заповед на работодателя № 93044/31.07.2014г., връчена на ищцата на 31.07.2014г., на основание чл.71, ал.1 КТ – прекратяване на срока на изпитване. Съдът е приел, че е сключен трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца. Съдът е изложил мотиви относно същността на този договор,а именно страната, в чиято полза е уговорено изпитването, в случая – работодателя, предварително да провери дали този договор, с тава лице ще удовлетвори интересите, които влага при сключването на окончателен договор, да провери дали работника е годен да изпълнява възложената му работа. Съдът е приел, че при прекратяването на такъв вид договори, страната, в чиято полза е уговорено изпитването може да прекрати договора едностранно без предизвестие, във всеки момент до изтичане на срока за изпитване и нейното волеизявление не е необходимо да бъде мотивирано. Съдът е приел, че трудовия договор на въззивницата е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Счел е възраженията на въззивницата, че договорът се е трансформирал в такъв без определен срок, поради това,че в уговорения срок за изпитване работодателят не е прекратил трудовото правоотношение за неоснователни. При данните по делото, съдът е приел, че правото на работодателя да прекрати договора е упражнено своевременно – до изтичане на срока за изпитване, каквото е изискването на чл.70, ал.1 КТ. Този свой извод съдът е приел, като е отчел, че в срока не се включва времето, през което работникът или служителят е в законоустановен отпуск или по други важни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора – чл.70, ал.3 КТ. Съдът е приел, че до връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 31.07.2014г., не е изтекъл уговорения от страните 6 месечен срок, който ищцата да е отработила ефективно. Въз основа на горното, съдът е приел предявените искове за неоснователни.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочения правен въпрос е, с кои дни се удължава срока за изпитване по чл.70, ал.4 КТ при ползуван отпуск поради временна нетрудоспособност – с работните дни за този период или с календарните дни по представен болничен лист.
На първо място, по така поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика в насока, че смисълът на разпоредбата, постановяваща в уговореното време за изпитване е да не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното. В този смисъл е решение №16/30.01.2015 г., по гр.д.№ 4793/2014 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
На следващо място, въззивния съд не се е произнесъл в насока, противоречаща на тази задължителна съдебна практика, напротив, в мотивите си към решението, въззивния съд е приел, че в срока не се включва времето, през което работникът или служителят е в законоустановен отпуск или по други важни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора, т.е. липсва соченото противоречие по така поставения правен въпрос.
Отделен е въпросът за грешка при изчислението, при логическа грешка и др.п., които касаят фактите по делото, които биха били предмет на процесуалноправен въпрос, какъвто не се сочи от касатора и който не следва да се формулира служебно от съда.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №767/21.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 853/2015 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.