О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
гр. София, 13.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3801 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Е. Д. против решение № 579/23.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 4485/2014 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на направено искане от К. на Ц. Е. Д.. Съдът е приел, че са налице предпоставките за отнемане на имуществото, като е изложил доводи в насока липсата на основания за неправилност на решението на първата инстанция, изложени във въззивната жалба на въззивника Ц. Е. Д.. Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост – в обжалваната част, а по останалите въпрос същият е ограничен от посоченото в жалбата. Приел е, че в хипотезата на бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на онези материално правни норми, които имат императивен характер и чието нарушаване застрашава установения правов ред. Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел, че въззивната инстанция разполага с правомощието за отмени обжалваното решение и въз основа на бланкетна жалба , но само в случай, че следва да обезпечи правилното приложение на императивна материално правна норма. Съдът е приел, че такава хипотеза не е налице в конкретния случай и е счел въззивната жалба на този въззивник за неоснователна, като е потвърдил решението на първата инстанция.
Към касационната жалба на Ц. Е. Д. е приложено изложение на касационните основания, в което обаче не се съдържа правен въпрос, относим към спора и към разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване. В изложението се твърди, че решението е необосновано, като в тази връзка се сочи задължителна съдебна практика, касаеща обосноваността на съдебните актове. Необосноваността не е сред касационните основания, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а следва да се преценява едва след като касационното обжалване е допуснато, на кое да е от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579/23.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 4485/2014 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.