4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4538 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. М. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Ч., против въззивното определение № 1926 от 8 май 2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 323/2015 г. на окръжния съд в гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 164 от 29 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 1495/2012 г. на районния съд в гр. Сандански за връщане на въззивна жалба на Г. срещу първоинстанционно решение поради неотстраняване на допуснати нередовности в указания от съда срок.
Частният жалбоподател твърди, че въззивното определение е неправилно, тъй като съдът първоначално дал непълни указания по констатираните нередовности на въззивната жалба, след което в изпратеното съобщение за отстраняване на нередовности се смесвали две процедури – по отстраняване нередовностите на въззивната жалба и по процедурата по искането по чл. 65 ГПК, което довело до объркване относно срока за изпълнението им, тъй като бил посочен тридневен срок, а по закон срокът за отстраняване на нередовностите е седмодневен. Подчертава се, че първото съобщение на първоинстанционния съд е явно непълно, тъй като не е указан размерът на дължимата държавна такса и по чия сметка следва тя да се внесе. Жалбоподателят поддържа, че е подал допълнената въззивна жалба, разписката за внесена държавна такса, както и по шест броя преписи от поправената въззивна жалба и от молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК в законоустановения седмодневен срок.
Ответницата М. М. П. от [населено място] оспорва наличието на сочените в частната жалба основания за допускане на касационното обжалване, а по същество намира обжалваното определение за правилно.
В обжалваното определение съдът е приел връщането на въззивната жалба за законосъобразно. За да достигне до този извод е съобразил, че на адв. Ч. – процесуален представител на въззивницата, сега частен жалбоподател Г., е връчено съобщение от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното решение, като до изтичането на указания с това съобщение едноседмичен срок жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности. На 27 май 2014 г. адв. Ч. е подал молба до районния съд за възстановяване на пропуснатия срок, която съдът е оставил без движение като е указал на молителя съобразно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ГПК да подаде онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока. Поради пропускането и на този срок, молбата по чл. 64 ГПК е оставена без разглеждане и това разпореждане е потвърдено от въззивния съд. След влизането в сила на разпореждането, първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба с разпореждане, което е потвърдено с въззивното определение – предмет на настоящата частна жалба. При тази фактическа обстановка за несъстоятелни са счетени доводите на жалбоподателя, че указанията на първата инстанция по движението на въззивната жалба са неточни, като в тази насока е обсъден и фактът, че нито един от указаните недостатъци не е бил отстранен в срок.
За да обоснове достъп до касационно обжалване, частният касатор поставя въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На първо място се поставя въпросът кои са задължителните реквизити на въззивната жалба, непосочването на които води до оставянето й без движение, респ. връщането й. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, според постановките на което непосочването порочността на обжалвания съдебен акт не е основание за оставяне на въззивната жалба без движение, нито за нейното връщане при неотстраняване на тази нередовност. Настоящият състав споделя доводите на жалбоподателя, че действително в отклонение от задължителните предписания на цитираното тълкувателно решение, първата инстанция е указала на въззивника да посочи в какво се състои порочността на обжалваното въззивно решение. Вярно е, по-нататък, че сред недостатъците, довели до връщането на въззивната жалба, в разпореждането си първоинстанционният съд посочва и този, свързан с липсата на изложение в какво се състои порочността на решението. Предмет на касационна проверка от настоящата инстанция обаче е въззивното определение и макар то да съвпада като краен резултат с първоинстанционния акт, актът се основава и на неотстраняване на другите нередовности на въззивната жалба, включително и неплащането на държавна такса. Затова не може да се сподели доводът за обуславящото значение на посочения от касатора въпрос за изхода на спора, тъй като неговото разрешаване в противоположен смисъл самостоятелно, без ангажирането на въпроси по останалите обуславящи разрешения, не би могло да доведе до различен от постановения резултат.
По втория въпрос какви са правните последици от невнасянето на държавна такса, когато липсват точни указания на съда за дължимия размер на държавната такса, също не следва да се допуска касационно обжалване. Частният жалбоподател изтъква неговото обуславящо значение във връзка с липсата на конкретно посочване на размера на държавната такса от първоинстанционния съд, като в тази връзка сочи, че съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС – определение № 626 по ч.т.д. № 605/2012 г., I т.о., в което е разгледан случай на неправилно определен от съда размера на дължимата държавната такса и неуведомяване на страната за последиците от неотстраняването на нередовностите в срок. Посоченото определение е неотносимо към процесния случай, тъй като няма данни на жалбоподателя да е бил указан грешен размер на дължимата държавна такса, нито е налице липса на указание за последиците от неотстраняването на нередовностите. От намиращата се по делото разписка (л. 176 на първоинстанционното дело) е видно указването на страната, че при неотстраняване на нередовностите в срок жалбата ще бъде върната. Наред с това е посочено, че държавна такса следва да се внесе съобразно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, и макар този размер на държавната такса да не е посочен изрично, същият е определеяем. С оглед на това въззивния съд е изразил разбиране в мотивите си, че указанията на първа инстанция по администриране на жалбата не са неточни. Що се отнася до цитираното определение № 238 по ч.т.д. № 257/2008 г., І т.о., съдържащите се в него разрешения не дават отговор на поставения от касатора въпрос, тъй като не касаят хипотеза на неточни указания на съда относно размера на държавната такса.
Третият поставен от касатора въпрос има общата формулировка „за проверката на въззивния съд за правилността на указанията на първоинстанционния съд”. Частният жалбоподател не е детайлизирал питането си и не е развил съображения по отношение на кои мотиви на въззивния съд този въпрос има обуславящо значение. Настоящият състав не установява от съдържанието на частната жалба и доводи за това как този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд не е процедирал по начин, от който да следва извод, че е пренебрегнат въпросът за правилността на указанията на първоинстанционния съд, нито е изразил становище, че от такава проверка следва да се въздържи. Ето защо този въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото, нито е налице и поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване – противоречие с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване и по този въпрос не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1926 от 8 май 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 323/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: