ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1129
София, 16.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2900 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.Т. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 27.І.2015г. по в.гр.д. № 3789/2014г.
Ответникът по касационната жалба П. Г. П. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат О.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 27.І.2015г. САС е потвърдил решението на СГС от 23.V.2014г. по гр.д № 7037/2011г. в частта, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати на П. Г.П. 146000лв. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и 30000лв. на основание чл.92 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 31.V.2011г. до окончателното изплащане на сумите. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил и определението на първоинстанционния съд от 21.VІІ.2014г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението от 23.V.2014г. в частта, с която в негова тежест са присъдени 11741.49лв. разноски по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 05.VІ.2006г. между страните е бил сключен предварителен договор, с който дружеството е поело задължение да продаде на П. два апартамента и гараж в строеж в жилищна сграда на пет етажа в София, строена въз основа на учредено право на строеж, срещу общо 176000лв. Ищецът е изпълнил в уговорените срокове задължението за заплащане на вноските: 30000лв. при подписване на договора, която вноска има и характер на задатък, 36000лв. – до 05.VІ.2006г., по 25000лв. – до 05.VІІ.2006г. и до 05.VІІІ.2006г., и 30000лв. – до 05.ІХ.2006г. Остатъкът от цената в размер на 30000лв. е следвало да бъде заплатен при сключване на окончателния договор. Дружеството е поело и задължение да изгради имотите, предмет на договора, в срок до 05.VІ.2008г. и да осигури пускането на сградата в експлоатация, което е станало с разрешение за ползване от 11.VІІ.2008г. Предприетите от дружеството през м.юли и м.ноември 2008г. действия за разваляне на предварителния договор не са породили такава последица, тъй като не е било налице заявеното основание за това – неплащане от ищеца на последната уговорена вноска. От друга страна, с договор, предмет на нотариален акт № 676/2007г., обещателят е продал имотите по предварителния договор на третото лице М.К., което с нот.акт № 993/2007г. ги е продало обратно на дружеството. На 15.VІІІ.2008г. ответникът с три последователни договора е продал имотите на Г.К.. Предварителният договор се счита за развален с предявяването на исковата молба, с която се претендират последиците от неизпълнението. Подходящ срок за изпълнение по чл.87 ал.1 ЗЗД не е даван, но в случая изпълнение на задължението за прехвърляне правото на собственост върху имотите е станало невъзможно, тъй като дружеството вече не е техен собственик, при което приложение намира чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД. Освен това липсата на подходящ срок за изпълнение се санира, ако в хода на производството по делото длъжникът не изпълни задължението си в обективно подходящ срок. Такова изпълнение не е налице, а и дружеството не е и предложило изпълнение, поради което е невъзможно приложението на чл.87 ал.3 изр.2 ЗЗД. Не обосновава възможност за изпълнение от дружеството даденото от собственицата на имотите Г.К. на К. Н.С. пълномощно да се разпорежда с тях – К.С. е упълномощен в лично качество, а не в качеството му на управител на ответното дружество, при упражняване на правата по пълномощното той би действал от името и за сметка на упълномощителката, а не от името и за сметка на дружеството, поради което евентуалното разпореждане няма да е в изпълнение на задълженията на последното по предварителния договор. С оглед на това в случая не може да се осъществи встъпване на К. в дълга на дружеството по чл.101 ЗЗД – при такова встъпване в дълг и първоначалния длъжник и встъпилия трябва да имат възможност да прехвърлят правото на собственост, което е невъзможно за ответника. Не е налице и изрично съгласие на ищеца за заместването на ответника в дълга му от новия собственик по чл.102 ал.1 ЗЗД, а и не е установено между дружеството и К. да са сключвани споразумения за такова заместване. При тези обстоятелства развалянето на договора е по вина на ответника, като са основателни претенциите на ищеца за присъждане на задатък, както и за възстановяване на заплатената като цена на имотите сума в размер на 146000лв. Правото на разваляне на договора не е погасено по давност – задължението на дружеството е било изискуемо на 05.VІ.2008г., а исковата молба е подадена в съда на 31.V.2011г., което е в 5 годишния срок по чл.87 ал.5 ЗЗД. Не са погасени по давност и двете претендирани вземания – те са станали изискуеми от момента на развалянето на договора, което е станало с предявяването на исковата молба.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК /в т.ч. и допълнителното такова, представено в преклузивния срок/ се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. кои са необходимите предпоставки за надлежно упражняване на правото за извънсъдебно разваляне на двустранен договор без фиксиран срок за изпълнение в хипотезата по чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД с оглед общия принцип за презумпция за виновност в случаите на налично неизпълнение на поети с договора задължения, които съдът следва да установи предвид задължението си да се произнесе доколко потестативното право е надлежно упражнено, за да може да се претендира и реституция на даденото по договора по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с подвъпроси представляват ли необходима предпоставка на правото за разваляне на договор без фиксиран срок за изпълнение наличното изпълнение на ищеца на насрещното му задължение или поне на заявена готовност от него да изпълни насрещно задължение и наличието на оборена от ищеца презумпция за виновност при налично неизпълнение на поето задължение, както и обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор с настъпването на евентуални негативни последици /каквито и да са те/ за кредитора от извършените от обещателя в срока на действието на предварителния договор без фиксиран срок продажби – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК; 2. възникнало ли е право на ищеца да развали предварителния договор преди да е настъпил моментът за сключване на окончателния договор и без да даде подходящ срок за изпълнение да поддържа основание за разваляне по чл.87 ал.2 ЗЗД само поради извършеното прехвърляне от ответника на собствеността на трето лице в срока на действие на договора – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3. представляват ли предпоставка за разваляне на предварителния договор извършените от обещателя в срока на действието му продажби, ако с оглед конкретните уговорки в договора страните на са придали на тези действия характер на невъзможност да се удовлетвори интереса на кредитора – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 4. налице ли е обективна невъзможност за изпълнение на длъжника по предварителния договор без фиксиран срок да прехвърли собствеността върху имот, ако не е налице пречка купувачът да предяви иск по чл.19 ал.3 ЗЗД против продавача-несобственик и успешно да го проведе в случай, че обещателят придобие собствеността върху имотите или да предложи на кредитора реално изпълнение от трето лице преди постановяване на решението – по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК; 5. възникнало ли е право на ищеца да развали предварителния договор на основание чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД преди да е настъпил моментът за сключване на окончателен без да е дал продавачът-несобственик подходящ срок за изпълнение и без да е предявил иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, който да е бил отхвърлен поради това, че продавачът не е собственик на имотите – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 6. към кой момент следва да се установи, че продавачът не е собственик на обещаните имоти, за да е налице негово виновно неизпълнение – в произволно избран момент от действието на предварителния договор без фиксиран срок или към момента на финализирането му при сключване на окончателния, респ. при постановяване на решение по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; 7. налице ли е неотстранима обективна пречка за изпълнение на обещателя за прехвърляне на собствеността в случаите, когато преди настъпване на падежа по предварителния договор собствеността върху имотите принадлежи на трето лице – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; 8. ако в произволно избран момент от действието на предварителен договор без фиксиран срок за изпълнение се установи, че продавачът не е собственик на обещания имот, това означава ли, че е налице виновното му неизпълнение, водещо до невъзможност за сключване на окончателен договор – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 9. в случаите на извънсъдебно разваляне на договор без фиксиран срок за изпълнение при поддържано от ищеца основание за разваляне по чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД исковата молба има ли значението на покана към ответника за изпълнение в подходящ срок – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 10. в случаите на извънсъдебно разваляне на договор без фиксиран срок за изпълнение, когато в хода на производството по чл.55 ал.1 ЗЗД и към момента на постановяване на въззивното решение правоотношенията между страните сочат на налично неизпълнение от страна на ищеца – на изискуемо задължение, не е отправил до ответника предложение да го изпълни, не е предложил изпълнение нито с исковата молба, нито в хода на производството, следва ли да се приеме, че исковата молба има значение на покана за изпълнение – по чл.280 ал.1 т., ГПК; 11. липсата на подходящ срок за изпълнение по чл.87 ал.1 изр.1 ЗЗД може ли да бъде санирана в хода на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при поддържано от ищеца основание за разваляне по чл.87 ал.2 ЗЗД – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 12. разпореждането на обещателя с правото на собственост в полза на трето лице, когато е налице съгласувана воля за встъпване на третото лице в дълга на обещателя, води ли до невъзможност за изпълнение на задължението за прехвърляне – основание за разваляне на предварителния договор по чл.87 ал.2 ЗЗД – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 13. от кого трябва да е възможно да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността по предварителен договор – самостоятелно /чрез пълномощник/ от встъпилото в дълг лице, самостоятелно от ответника или и двамата трябва да имат възможност да прехвърлят правото на собственост в изпълнение на задължението на ответника – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 14. за да бъде установено наличието на съгласувана воля /съглашение/ за встъпване в дълг, следва ли да е налице сключено споразумение между страните – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 15. има ли срок за изпълнение на задължението на парична сума, дължима на отпаднало основание по чл.55 ал.1 ЗЗД – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 16. откога вземането за връщане на отпаднало основание става изискуемо с оглед дължимостта на лихва за забава – от датата на подаване на исковата молба или от датата на връчване на длъжника на препис от нея – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 17. откога длъжникът изпада в забава относно задължението за връщане на парична сума, дължима на отпаднало основание, предвид дължимостта на лихва за забава – от подаването на исковата молба или от датата на връчване на препис от нея – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 18. процесуално допустимо ли е по иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за последиците от развалянето на предварителен договор за продажба на недвижими имоти да намери приложение чл.87 ал.3 изр.2 ЗЗД – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 19. приложима ли е изобщо разпоредбата на чл.87 ал.3 изр.2 ЗЗД относно длъжник, който не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението си да прехвърли собствеността по предмета на предварителния договор за продажба на недвижими имоти – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 20. допустимо ли е да се въвежда условие за развалянето на договора /длъжникът да не изпълни в хода на производството до изтичането на обективно подходящ срок/ към направено от ищеца безусловно изявление в хипотезата по чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 21. при направено от ищеца безусловно изявление по чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД исковата молба за реституция на даденото по договора може ли да има значение на покана за изпълнение към ответника, ако чрез тази покана се въвежда условие за развалянето на договора – длъжникът да не изпълни в хода на производството до изтичането на обективно подходящ срок – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 22. може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства и доводи, без да обсъди останалите събрани по делото и изрично сочени от ответника доказателства и доводи – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
По поставените от касатора въпроси под номер едно не е налице произнасяне от въззивния съд поради липсата на формирани изводи от него за виновно неизпълнение на задължения на ищеца по предварителния договор, нито за това дали е обвързано правото на ищеца за разваляне на договора с настъпили за него негативни последици от извършените от обещателя продажби на недвижимите имоти.
Не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване и по въпросите под номера 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 12, 13, 14, 15 и 20. Това е така, защото: по втория въпрос няма извод, обосноваващ възникването на правото на разваляне на предварителния договор преди или след настъпването на момента за сключване на окончателен; по третия въпрос няма преценка дали предпоставка за правото на разваляне е страните да са уговорили в предварителния договор и да са придали на разпореждането от обещателя с имота, негов предмет, характер на невъзможност да се удовлетвори интереса на кредитора /купувач/; по четвъртия, петия и шестия въпроси липсват изводи, основани на преценка налице ли е или не е налице пречка купувачът да предяви иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, за значението в случая на непредявяването на такъв иск и за момента, към който следва да се установи, че продавачът не е собственик, за да е налице негово виновно поведение; по седмия няма извод, че е налице невъзможност за изпълнение, въпреки че не е настъпил падежът на задължението на ответника по предварителния договор /а не е налице и противоречиво разрешаване на въпроса в разглеждания и в случая по сочената практика – решение на ПазОС по гр.д. № 480/2013г. – поради различните приети за установени по тях фактически обстановки/; по осмия въпрос няма произнасяне, тъй като няма преценка и извод за невъзможност за изпълнение на задължението на обещателя в произволно избран момент; по десетия въпрос няма произнасяне, тъй като в условието на въпроса е включено неизпълнение на задължение на ищеца по предварителния договор, какъвто извод въззивният съд не е направил; дванадесетият и тринадесетия въпроси са хипотетични, тъй като липсва извод за наличие на съгласувана воля за встъпване на трето лице в дълга на ответника; няма произнасяне и по четиринадесетия въпрос – изводът в случая е, че не е установено въобще да има споразумение между ответника и трето лице, а не относно формата на такова споразумение /в каквато насока е разрешението в сочената по въпроса от касатора практика по гр.д. № 420/2009г. ІV ГО/; по петнадесетия въпрос липсва извод има ли срок за изпълнение на задължение за парична сума, дължима на отпаднало основание; по двадесетия въпрос няма изводи относно допустимостта на въвеждането на условие за развалянето на договора – длъжникът да не изпълни в хода на производството – към направено от ищеца безусловно изявление за разваляне.
И по останалите поставени от касатора въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото: по деветия въпрос не се сочи и обосновава наличието на някоя от хипотезите, съдържащи се в основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – според задължителната практика, обективирана в т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; по единадесетия въпрос изводът на въззивния съд не е решаващ изхода на спора, а и по него също не се сочи и обосновава от касатора някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; по шестнадесетия въпрос със сочената практика, обективирана в решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1769/2009г., не се обосновава противоречива практика /и в двата случая е прието, че забавата е от момента на предявяване на иска – виж и диспозитива на решението по посоченото дело/; по седемнадесетия въпрос в сочената практика /решение на ВКС ІІ ТО по гр.д. № 706/2010г./ не се съдържат достатъчно обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване; осемнадесетият, деветнадесетият и двадесет и първия въпроси имат отношение към изводи, които не са решаващи за изхода на спора /основният решаващ извод е за приложимостта в случая на чл.87 ал.2 ЗЗД – за разваляне на договора без даване на срок за изпълнение поради невъзможност за изпълнение на поетото от ответника с предварителния договор задължение за прехвърляне на ищеца на процесните имоти/, с оглед на което евентуалното произнасяне по тях няма да е от значение в тази насока. Двадесет и втория въпрос също не е от значение за изхода на спора. Действително по него въззивният съд се е произнесъл, тъй като не е подложил на преценка оплакването на касатора във въззивната му жалба за непреценяването от първоинстанционния съд на представените от дружеството два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти в същата сграда от трети за спора лица и нотариални актове, обективиращи сключването на окончателни договори по тях, в подкрепа на възражението му, че плащането на пълната цена по сделките не е било обвързано с окончателното завършване и приемане на строежа, а е следвало да се извърши в договорените срокове по стандартните за договорите чл.4 и чл.16 от тях. Произнасянето от касационния съд по процесуалния въпрос не би било от значение за спора, защото в трите предварителни договора /вкл. и този с ищеца/ уговорките за сроковете за плащане на продажните цени са напълно различни и не биха обосновали твърдението на касатора, че представените документи „доказват обичайната му практика да реализира изцяло продажбите си, като прехвърля правото на строеж за договорения имот в процеса на самото строителство – самостоятелно или прилежащо към построения в груб строеж имот, и че би бил друг изводът относно бездействието на ищеца да изпълни задължението си за наличие на готовност към 05.ХІ.2006г. /а не към момента на сключването на окончателен договор, както е прието за установено в случая/ да заплати окончателно цената”.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. направени от него разноски за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 01.ІV.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми състав, № 180 от 27.І.2015г. по гр.д № 3789/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. Г. П. от 300лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: