О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
гр.София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3697/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Р. М. Г. – Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2255 от 03.04.2015 г. по гр.д.№ 1939/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 48930/ 2009 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Софийски районен съд искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № АС-215/ 02.09.2009 г. на председателя на Софийски районен съд, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „домакин – снабдител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 5 811,18 лв.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички доказателства по делото и за последицата от липсата на мотиви в решението му защо дава вяра на едни доказателства за сметка на други. Счита, че в обжалвания акт този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това повдига материалноправен въпрос за значението на обстоятелството, че материалноотговорно лице – отчетник е въведено в заблуждение от инвентаризационна комисия, че е установено наличието на всички зачислени му стоково-материално ценности, по отношение на отговорността на това лице за липсите и презумпцията за вина и причинна връзка. Този въпрос, според жалбоподателката, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – С. р.с. – не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че жалбоподателката е заемала въз основа на трудов договор длъжността „домакин – снабдител” в Софийски районен съд. Наложено й е дисциплинарно наказание „уволнение” за неправомерно бездействие и неполагане на дължимата грижа за повереното й имущество, като нарушенията са индивидуализирани надлежно в уволнителната заповед. Те се състоят в това, че ищцата, въпреки наличието на знание за липса на част от имуществото на работодателя, е участвала в съставянето на официални документи, удостоверяващи наличността на липсващите вещи; и в съхраняване на имущество на работодателя при неподходящи условия, създаващо предпоставки за увреждането му. По възраженията на ищцата, че извършването на нарушенията не е доказано, съдът посочил, че те се установяват от протоколи на комисия, назначена от работодателя със заповед от 09.07.2009 г., съставени на 12.08.2009 г. и 01.09.2009 г.; от показанията на свидетелката П.; от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза; от одитен доклад на Сметна палата. Отчел е и фактът, че липсват документи, установяващи предаването на липсващите стоково-материални ценности за вторични суровини, макар това да е удостоверено в протоколите за бракуване, автор на които е и ищцата. Въззивният съд посочил в мотивите към решението значението на всяко от тези доказателства, обсъдил е връзката помежду им и кои от правнорелевантните факти тези доказателства установяват. Той е обяснил защо намира тези доказателства за достоверни и по какви причини счита за опровергани противоречащите им показания на свидетеля К., според когото липсващи ценности не са били описани в протоколите за брак. Съответно съдът отхвърлил възраженията на ищцата, че не е знаела за съществуването на липси към момента на съставяне на протоколите за бракуване и приел, че с факта на подписването им тя е злоупотребила с доверието на работодателя. С оглед това обстоятелство, а и предвид създадените предпоставки за увреждане на друго, налично имущество на работодателя, съдът приел, че ищцата е извършила такива нарушения на трудовата дисциплина, които обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В съдебните актове, на които ищцата се позовава, е обективирана практика на Върховния касационен съд, според която при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички доказателства по делото, след като ги обсъди поотделно и в съвкупност; при наличие на противоречие между доказателства – да посочи на кои дава вяра и защо; да изложи мотиви кои от правнорелевантните факти се установяват и от кои доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е приел, че не е длъжен да формира мотиви в този смисъл, нито фактически се отклонил от установената практика. Доказателствата са анализирани поотделно и в съвкупност; констатирани са наличните противоречия в тях; обяснено е защо някои се приемат за достоверни, а други – не; посочено е кои формулирани в уволнителната заповед действия и бездействия на ищцата от кои доказателства се установяват. Доколко така осъщественият анализ на доказателствата е правилен, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но при извършването му въззивният съд не се е отклонил от установената от ВКС обвързваща практика по въпроса за задълженията му да формира вътрешното си убеждение след обсъждане на всички доказателства по делото.
Материалноправният въпрос не обуславя обжалваното решение. От фактическа страна въззивният съд е приел, че ищцата (сега касационна жалбоподателка) не е била въведена от инвентаризационната комисия в заблуждение, че всички описани в протоколите за брак стоково-материални ценности са налице. Обратно, въз основа на кредитираните свидетелски показания, протоколи за проверка на наличност, одитен доклад и експертното заключение, съдът приел, че в съставените и от ищцата документи са описани като налични, но негодни (а впоследствие – и като бракувани) липсващи вещи, зачислени на ищцата. Към момента на съставяне на протоколите ищцата е знаела за тези липси и въпреки това е подписала документите, които се явяват с невярно съдържание. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. В това производство се контролират само правните му разрешения (доколкото касаторът е формулирал във връзка с тях правен въпрос със значението по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК), при установените от него факти. След като от фактическа страна съдът е установил, че ищцата не е въведена в заблуждение относно липсата на част от бракуваните вещи на работодателя, то правният въпрос за значението на такова въвеждане в заблуждение относно ангажирането на нейната отговорност, няма обуславящо значение за обжалваното решение.
По необуславящ правен въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, а доколкото по обуславящия въпрос не се установява поддържаното от жалбоподателката противоречие с практиката на ВКС, то не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2255 от 03.04.2015 г. по гр.д.№ 1939/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: