О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр.София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4975/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. о. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1455 от 01.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2171/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 4710/ 2014 г. По този начин е спряно производството по предявените от частния жалбоподател срещу „М. к.” Я.” и [фирма] искове за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от ползване от ответниците на собствен на ищеца имот, квалифицирани по чл.59 ал.1 ЗЗД. Спирането е постановено на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№ 9045/ 2013 г. на Софийски градски съд, по предявените от С. о. искове, квалифицирани по чл.108 ЗС, за ревандикиране на същия имот от същите ответници.
Жалбоподателят поддържа, че основание за спиране няма, тъй като делата са с различен предмет. Паричните притезания се претендират възникнали към минал момент, а спорът за собственост ще има установително действие за вещното право към момента на постановяване на решение по него. Счита, че съдът по осъдителния иск за паричните вземания трябва да реши сам въпроса дали ищецът е собственик на имота, ползван от ответниците, а не да чака решението по ревандикационните искове. Като основание за допускане на обжалване касаторът повдига процесуалноправния въпрос налице ли е основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по дело, образувано по искове за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот, когато има висящ спор за собствеността на имота между същите страни, ако периодът, за който се претендира обезщетение, предхожда установяването на правото на собственост. Счита, че по този въпрос има противоречива съдебна практика (определение по гр.д.№ 759/ 2010 г., ВКС, ІІІ г.о.)
„М. к. „Я.” оспорва частната жалба с доводи, че пред въззивния съд правният въпрос, на който касаторът се позовава в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не е повдиган и не обуславя определението му. Счита, че по въпроса не е налице противоречива практика, а представеното от касатора определение по гр.д.№ 759/ 2010 г., ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо за настоящия случай. Моли за недопускане на обжалването, а при условията на евентуалност излага доводи за правилност на обжалваното определение.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че по гр.д.№ 9045/ 2013 г. на Софийски градски съд се разглежда спор между същите страни за собствеността на същия имот, за чието ползване се претендира обезщетение в настоящето производство. Ищецът основава правопораждащите си твърдения за парични вземания срещу ответниците на обстоятелството, че е собственик на имота, поради което е налице връзка на обусловеност между делата. Съдът посочил, че спирането е наложително, за да не се стигне до постановяване на противоречиви съдебни решения относно собствеността върху имота.
С оглед тези съображения на въззивния съд, релевираният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. Определение по гр.д.№ 759/ 2010 г., ВКС, ІІІ г.о., не разрешава този въпрос, то отговаря на въпроса за значението на доказателствата, събрани в процеса по ревандикация, за доказване на предпоставките за възникване на вземане за изравняване на неоснователно обогатяване от ползването на ревандикираната вещ. Напротив, разрешението на въпроса във въззивното определение съответства на установената от Върховния касационен съд съдебна практика (определение по ч.гр.д.№ 424/ 2012 г., І г.о. на ВКС, определение по ч.гр.д.№ 2059/ 2013 г., ІІ г.о. на ВКС определение по ч.гр.д.№ 7297/ 2014 г., ІV г.о.). В тези актове е прието, че при висящ спор за правото на собственост на недвижим имот, исковата молба по който правен спор е заявена преди иска по чл.59 ЗЗД, е налице връзка на преюдициалност между двете дела. Съществува обективната връзка между двете искови производства, като обуславящ е спорът за собственост, а обусловен – този за вземанията за изравняване на неоснователно обогатяване. В обжалваното въззивно определени е направенсъщият извод, поради което няма основания същото да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 1455 от 01.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2171/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: