3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 511
София, 20.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3727/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Я. С. и Г. Р. С. чрез процесуалния пълномощник адв. Д.Г. от АК Х. са обжалвали въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 143 от 30.03.2015г. по гр.д. № 83/2015г.
Ответникът Ф. Б. М. е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Ф. Б. М. срещу С. Я. С. и Г. Р. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на 1/9 ид.ч от имот с идентификатор № 77195.22.58 по Кадастралната карта на [населено място], въззивният съд е приел, че правата на ответниците , придобити с нот. акт за дарение №69 от 16.10.2007 г. на нотариус И. Б., регистриран под № 125 в регистъра на Нотариалната камара, са непротивопоставими на ищеца, защото с влязло в сила решение №258/09.04.2012г. по гр. дело №2450/2008г. на Районния съд – Х. са отменени поредица от сделки, при което фактическите и правни отношения на страните се връщат изначално към основния източник на техни права, а именно договора за доброволна делба от 14.02.2001г.,според който съобразно деветимата участници правата им възлизат съответно на по 1/9 ид.ч.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа нарушение на задължителната съдебна практика във връзка с проверката, която извършва въззивният съд относно съблюдаване от изтогвянето на доклад по делото по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд. Поддържаното противоречие не е налице, защото във въззивната жалба липсва обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. С ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, на което се позовава касатора, изрично е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, следователно по настоящото дело окръжният съд не е имал основание служебно да проверява правилността на решението във връзка с доклада по чл. 146 ГПК.
Касаторите поддържат, че решението е недопустимо като постановено свръх петитум, без да е формулиран изрично правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК в тази хипотеза касационното обжалване следва да се допусне ако съществува съмнение за допустимостта на решението. Такова съмнение в случая не е налице , защото въззивният съд е разгледал ревандикационен иск в съответствие с твърденията в исковата молба , че ищците са собственици, а ответникът владее техния имот – земя и сграда без правно и заявения петитум ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на дворното място с подобренията. Разпоредбата на чл. 92 ЗС е императивна и съдът е длъжен да я приложи дори и да няма изрично позоваване на нея в исковата молба, когато ищецът твърди, че притежава подобренията, изградени в собствения му имот. Ето защо няма основание да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на въззивното решение.
При този изход на делото на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата Ф. Б. М. следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 1200лв., представляващи платено възнаграждение за процесуална защита по договор от 05.05.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 143 от 30.03.2015г. по гр.д. № 83/2014г.
ОСЪЖДА С. Я. С. и Г. Р. С. да заплатят на Ф. Б. М. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: