3
определение по гр.д.№ 3831 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 21.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3831 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. И. срещу решение № II-22 от 14.04.2015 г. по в.гр.д.№ 245 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е обезсилено решение № 2399 от 12.12.2014 г. по гр.д.№ 7073 от 2014 г. на Бургаския районен съд и е прекратено производството по делото, образувано по молба на И. Н. И. по чл.542 ГПК за установяване на следния факт: че в полза на И. И. на основание ПМС № 26 от 1987 г. е предоставено през 1987 г. право на ползване върху земеделска земя от горски фонд в местността „Ала Тепе”- отдел 246 „н”, сега попадаща във в.з.Р., [населено място], представляваща УПИ VI-167 в кв.30 с площ от 530 кв.м., за което е било издадено удостоверение № 807 от 21.08.1995 г. на Горско стопанство- Бургас.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че е налице противоречива практика на съдилищата /обжалваното решение и решения № 1272 от 17.06.2014 г. по гр.д.№ 7151 от 2013 г. на Бургаския районен съд, 15 гр.състав, решение № X.-1154 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 48 от 2011 г. на Бургаския районен съд, 13 гр.състав/ по следния правен въпрос: допустимо ли е по реда на чл.542 ГПК да се установява факта на предоставено право на ползване върху земя- бивш горски фонд и основанието затова, когато конкретното ПМС, послужили като основание за предоставянето на ползването, не е посочено в документа, който е предаден на ползувателя. Алтернативно се сочи и основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да се представя задължителна практика на ВКС, по въпроса: за да е допустимо установяването на определен факт с правно значение по съдебен ред, необходимо ли е за съществуването на факта правната уредба да предвижда задължителното съставяне на официален свидетелстващ документ.
В писмен отговор от 10.07.2015 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба [община] оспорва жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за обезсилване решението на първоинстанционния съд и за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че по реда на чл.542 ГПК не може да се установяват факти, за които законът не предвижда задължително съставяне на документ, удостоверяващ тези факти. Прието е, че ПМС № 26 от 1987 г. за предоставяне право на ползване не предвижда издаването на нарочен документ за установяване на предоставеното право на ползване. Задължение за издаване на такова удостоверение не произтичало и от разпоредбата на чл.24, ал.2, т.2 ППЗВСВГЗГФ. Не на последно място е прието, че удостоверението за предоставяне на право на ползване на основание горното ПМС не е официален свидетелстващ документ.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касатора правни въпроси са обусловили изводите на съда в обжалваното решение и поради това са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице обаче посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по тези въпроси. Действително, тези въпроси са разрешени по различен начин в обжалваното решение и в посочените от касатора решения на Бургаския районен съд. По въпросите обаче има практика на ВКС, включително и задължителна такава /например Тълкувателно решение № 9 от 1963 г. на ОСГК на ВС, определение № 310 от 08.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2396 от 2014 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК по аналогичен казус и др./, която е във възприетия в обжалваното решение смисъл: че по реда на охранителното производство по чл.542 ГПК /аналогичен чл.436 ГПК отм./ се установяват само онези факти с правно значение, за чието удостоверяване законът предвижда съставяне на официални свидетелстващи документи, тъй като целта на производството е да се замести със съдебно установяване несъставеният или унищожен официален свидетелстващ документ.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, доколкото касаторът не е посочил и не е представил задължителна практика на ВКС в смисъл, различен от възприетия в обжалваното решение.
Поради това касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определен съгласно чл.9, ал.3 във връзка с чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-22 от 14.04.2015 г. по в.гр.д.№ 245 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА И. Н. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.11 да заплати на [община] на основание чл.78 ГПК юрисконсултско възнаграждение за делото пред ВКС в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.