Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
3497_15_opr_288_124gpc@zspzz_tr8_12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 21.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3497 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Н., С. К. С. и С. К. С. срещу въззивно решение № 16 /23.01.2015 г. по възз. гр.д. № 677 /2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение № 177 /04.07.2014 г. по гр.д. № 842 /2012 г. .на Балчишкия районен съд, постановено по отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК на жалбоподателите срещу [фирма] за 1 /5 ид.ч. от поземлен имот с площ 3.284 дка с посочен идентификатор по КККР на [населено място] и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Физическите лица – трети лица – помагачи на страната на ответника К., И., З., П., А., К. и Н. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е приел следните изводи :
Ищците обосновават правен интерес на иска с невъзможност за завършване на административна процедура по възстановяване на правата им поради легитимирането на ответника като собственик на подлежащия на реституция имот.
С влязло в сила решение между същите страни е отхвърлен установителен иск за собственост на ищците срещу ответника за процесната 1 /5 ид.ч. от процесния имот.
Решението на ОСЗ, на което се позовават ищците, с което е признато правото на възстановяване на право на собственост е по чл.14,ал.1,т.2 ЗСПЗЗ и чл.28ж.,ал.2 ППЗСПЗЗ, т.к. признава само размера и местността – възстановяването е в нови реални граници без да съдържа индивидуализиращи белези на имота. Това решения няма конститутивен ефект, т.к. единствено установява размера и местността, в която са се намирали земите, подлежащата на възстановяване. Планът за земеразделяне е обнародван 1994 г. и влязъл в сила преди решението по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Няма решение по чл.14,ал.2 чл.17,ал.1 ЗСПЗЗ.и чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ., определящо конкретния обект на реституираните права. Следователно наследниците не се легитимират като собственици на имота по силата на земеделска реституция, т.к. производството по реституирането на правата им все още не е приключено.
На останалите наследници е издаден нотариален акт по съдебното решение и решението на ПК (ОСЗ), които не пораждат реституционен ефект за конкретно определен земеделски имот – годен обект на право на собственост.
Макар останалите наследници са сключили договор за покупко-продажба, по делото няма никакви данни за идентифициране на процесния имот с посочен идентификатор по КККР като обект на реституираните на наследниците на Н. Г. (наследодателя на ищците и третите лица – помагачи на ответника) права на собственост с план за земеразделяне. Отричането на правата на ответника от ищците при положение, че имотът не е в план за земеразделяне, не би довело реституиране на твърдяното от тях право. Няма данни процесния имот с посочен идентификатор да е подлежащият на реституиране имот. Няма данни и за невъзможност за завършван на земеделската процедура предвид формалната легитимация на търговското дружество.
Липсата на решение с конститутивно действие е индиция за незавършеност на административната процедура, но липсват доказателства че с финализиране на процедурата процесният имот ще бъде обект на правата им. Както и че същата не би могла да бъде финализирана докато не бъдат отречени конкуриращите права на ответника.
Изводът на въззивния съд е, че ищците не са доказали, че имат възможност да придобият конкретния имот при успешно провеждане на иска, следователно ищците не са доказали твърденията си, на които основават правния си интерес за водене на делото, а при липса на правен интерес отрицателният установителен иск се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено съгласно приетото с ТР № 8 /27.11.2013 г. по т.д. 8 /2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Жалбоподателите извеждат процесуалноправни въпроси, свързани с наличието на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост, за които твърдят, че са разрешени в противоречие с посочени от тях съдебни решения на ВКС :
Следва ли, че за да е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот по незавършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ, ищецът да индивидуализира имота, предмет на реституция.
Може ли да се приеме, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот срещу лица, които са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост
Може ли с отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот ищецът да се брани срещу фактическо владение, осъществявано от трето лице, придобило имота чрез правна сделка от несобственик.
Жалбоподателите твърдят, че правните въпроси са разрешени в противоречие със следните решения на ВКС: № 99 /16.06.9 по гр.д. № 6446 /2007, І г.о., № 504 /29.06.2010 г. по гр.д. № 797 /2009, І г.о., № 66 /12.04.2010.г. по гр.д. № 4152 /208 , ІІ г.о., № 99 /16.06.209 по гр.д. № 6443 /2007 г., № 373 /21.05.2010 г. по гр.д. № 396 /209, І г.о., с които са разрешени въпроси как се обосновава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и как се разпределя върху страните доказателствената тежест
Първият въпрос е обуславящ, доколкото се свежда до въпроса дали ищецът по отрицателен установителен иск следва да обоснове правния си интерес по отношение на процесния имот (да твърди права по отношение на същия имот, за който отрича права на ответника).
Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото искът не е предявен срещу останалите наследници, които са снабдили с констативен нотариален акт. Искът е предявен срещу юридическото лице, което е сключило договор за покупко-продажба за мота.
Третият въпрос не е обуславящ, защото искът не е приет за недопустим поради твърдяното във въпроса, а поради необоснованост на правния интерес да се води иск конкретно за процесния имот.
Доколкото въпросите са обуславящи, те са разрешени в съответствие с приетите разрешения в ТР № 8 /27.11.2013 г. по т.д. 8 /2012 ОСГТК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал, с което съдебната практика е уеднаквена.
Сочените съдебни решения на ВКС са постановени преди постановяването на тълкувателното решение, с което практиката е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин, поради което при съответствие с тълкувателното решение, противоречие с посочените съдебни решения не би представлявало основание за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да се обсъжда и установява дали с тези решения са разрешени точно посочените въпроси и дали разрешенията на въззивния съд им съответстват.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна [фирма] претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение, но не е представила списък за разноски, нито доказателства за разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Д. до касационно обжалване № 16 /23.01.2015 г. по възз. гр.д. № 677 /2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.