О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1154
гр.София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4250/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 138 от 27.04.2015 г. по гр.д.№ 121/ 2015 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 4361/ 2014 г. за осъждането на [фирма] да заплати на В. В. Е. на основание чл.200 КТ сумата 9 200 лв – обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 21.02.2013 г., със законната лихва върху тази сума от 21.02.2013 г. до окончателното й изплащане и съответната част от разноските по делото. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига материалноправните въпроси за съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на 201 ал.2 КТ и предпоставките за намаляване на отговорността на работодателя; и за критериите, въз основа на които следва да се определи „справедливо” обезщетение за търпени неимуществени вреди от трудова злополука. Счита, че дадените от въззивния съд разрешения по тези въпроси са в противоречие с практиката на ВКС, че по въпросите има противоречива съдебна практика и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи иска, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е пострадал при злополука, настъпила при изпълнение на задълженията, които е имал като работник на [фирма] на длъжност „електрошлосер”. На 21.02.2013 г., по време на движение на работната площадка, получил закрита фрактура в областта на левия глезен. Злополуката е призната за трудова с разпореждане на РУ„СО” – П.. Ищецът е търпял сериозни болки и страдания, възстановяването му продължило за период от 300 дни, като за този период е претърпял две оперативни интервенции. Увреденият крайник е бил имобилизиран в гипсов ботуш за срок 50 дни, а около 80 дни е било наложително използване на помощни средства за придвижване (патерици).В продължение на 4-5 месеца ищецът изпитвал функционален дефицит, а болки е продължил да изпитва и след това, до края на възстановителния период. Необходима му е била помощ в обслужването за период около година след злополуката. При натоварване на глезена изпитва болки и понастоящем. Като отчел вида на увреждането и неговата степен, продължителността на лечението, интензивността на търпените болки и страдания, търпените неудобства от невъзможността за самостоятелно обслужване, съдът приел за справедливо ищецът да бъде обезщетен от работодателя парично, със сумата 10 000 лв, от които да се приспаднат 800 лв получени по поддържана от работодателя застраховка. Възражението на работодателя за намаляване на отговорността му поради това, че работникът е допринесъл за злополуката с грубо небрежното си поведение, съдът счел за неоснователно. Посочил, че установяването на факти, които да сочат наличие на груба небрежност, е в тежест на работодателя, а той не е ангажирал доказателства в тази насока.
При тези мотиви на въззивния съд не обуславя решението му материалноправният въпрос за съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на 201 ал.2 КТ като основание за намаляване на отговорността на работодателя. Въззивният съд не се е произнесъл, че при наличие на съпричиняващи действия на работника поведението му не е „грубо небрежно”, а е приел, че работодателят не е ангажирал никакви доказателства за осъществяване на такива действия от работника. Следователно съпричиняващи действия не са установени като факт по делото, а фактическите констатации на съда по същество не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Контролират се само правните му разрешения, при фактите които са приети за установени и доколкото във връзка с тези разрешения касаторът е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Щом не е установено съпричиняващо вредите поведение на ищеца, правният въпрос за съдържанието на понятието „груба небрежност”, няма значение за обжалваното решение и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Материалноправният въпрос за критериите, въз основа на които следва да се определи „справедливо” обезщетение за търпени неимуществени вреди от трудова злополука, е обуславящ, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешава противоречиво от съдилищата, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По този въпрос съдебната практика е установена още с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г. и обжалваното решение е съобразено с даденото в него тълкуване. При присъждане на обезщетението са съобразени установените по делото обстоятелства, които са релевантни за определянето му в справедлив размер и същите са подложени на преценка в мотивите на обжалваното решение. Съдът отчел получените увреждания, установените по продължителност и интензивност болки и страдания, дългият възстановителен период и оперативните интервенции, на които е бил подложен ищеца. Това са обстоятелства, релевантни по смисъла на горепосоченото Постановление, въз основа на които е изведен справедливият размер на дължимото обезщетение. Наличието на установена практика изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.), а щом обжалваното решение е съобразено с тази практика, е без значение дали други съдебни актове й противоречат.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 138 от 27.04.2015 г. по гр.д.№ 121/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: