О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 22.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1754 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №21 от 03.02.2015 г. по т.д. №179/2014 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №129/10.02.2014 г. на ОС Варна в частта, с която е открито производство по несъстоятелност, поради обявена неплатежоспособност на [фирма], с начална дата – 01.01.2012 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Излагат се съображения, че въззивният съд, в противоречие с разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ, е приел, че само при посочване в молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност и на двете предвидени в закона самостоятелни основания – неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, съдът е длъжен да изследва предпоставките за наличието и на двете. Сочи се, че към момента на настъпване на неплатежоспособност на ответното дружество – 01.01.2012 г., то е било в състояние и на свръхзадълженост и то още към 01.01.2010 г., което обстоятелство не е било известно на молителя към момента на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, но съдът е бил длъжен да вземе предвид, с оглед установяването му по делото. Предвид изложеното се иска отмяна на решението със законовите последици от това.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, обусловили решаващите му изводи: 1. Следва ли съдът по несъстоятелността да бъде сезиран с изрично искане за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост, за да бъде определена/приета по-ранната дата или може да констатира /по аргумент на чл.630, вр. чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ/ това по своя инициатива и го обяви в решението си. 2. Налице ли ще е нарушение на интересите на кредитор, длъжник или работник, ако в решението за откриване на производство по несъстоятелност, съдът не е взел предвид, констатирана и/или установена, но незаявена в молбата на кредитора, по-ранна дата на едно от двете основания – свръхзадълженост и неплатежоспособност. По отношение на така формулираните въпроси се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предвид прекратяване на практиката съдът да отхвърля жалби, в които се иска обявяване на по-ранна дата на несъстоятелността, ако същата е свързана с основание, непосочено в първоначалната молба и необходимостта от изясняване възможно ли е съдът по несъстоятелността, съобразно разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ сам да установи, констатира и прогласи в решението си, по-ранна дата на несъстоятелността на невключено в молбата основание.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е недопустимо да се произнесе за пръв път, по невъведено в молбата по чл.625 от ТЗ самостоятелно основание по чл.607а от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност – в случая свръхзадълженост. Посочил е, че съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, основанията, предвидени в разпоредбата на чл.607а от ТЗ са тези, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл.625 от ТЗ и с които, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, съдът по несъстоятелността е обвързан, а на преценка на съда е предоставен изборът на ред, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност, но не и задължение служебно да изследва невъведено своевременно основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси, по същество се свеждат до въпроса: Длъжен ли е съдът по несъстоятелността служебно да изследва и при установяването му, да се произнесе по невъведено в молбата по чл.625 от ТЗ, основание за откриване на производство по несъстоятелност. Този въпрос с оглед изложените от въззивния съд мотиви, е обусловил правната воля на съда, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото /посочените от касатора съображения преповтарят формулираните въпроси/, дори и да се приеме за надлежно въведено, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези, тъй като на първо място разпоредбите на чл.630, чл.621а, ал.1, т.2 и чл.607а от ТЗ са достатъчно ясни и непротиворечиви, а и по приложението им е налице и задължителна практика на ВКС – решение №201 от 11.12.2014 г. по т.д.№659/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №188 от 04.12.2012 г. по т.д.№323/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №174 от 05.12.2011 г. по т.д.№567/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. В обобщение, в посочените решения се приема, че производство по несъстоятелност може да бъде открито при неплатежоспособност и/или при свръхзадълженост на търговеца, като предвидените в разпоредбата на чл.607а от ТЗ основания, могат да бъдат предявени и в условията на кумулативност или евентуалност, но при всички положения с оглед принципа на диспозитивното начало, съдът по несъстоятелността е обвързан от наведеното в молбата по чл.625 от ТЗ основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №21 от 03.02.2015 г. по т.д. №179/2014 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.