2
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
гр. София, 22.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4603 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. п., против решение от 25.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 91/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като е приел същите за частично основателни.
От фактическа страна, съдът е приел, че на 16.12.2003г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.201, във вр. с чл.26 НК и спрямо него е взема мярка за неотклонение „Подписка”. В края на 2004г. районната прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу него, като образуваното по този обвинителен акт наказателно дело е прекратено, поради съществени процесуални нарушения. На 28.09.2005г. прокуратурата е внесло повторно обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл.201, във вр.с чл.26, ал.1 НК, по който е образувано нохд № 1451/2005 г., приключило с оправдателна присъда, която е потвърдена с решение на ОС-Враца.Оправдателната присъда е влязла в сила на 09.04.2012г.
Съдът е приел за установено, че промяната в психическото състояние на ищеца е настъпила след привличането му като обвиняем през м.декември 2003г. и че психичното здраве на ищеца рязко се е влошило заради воденото срещу него наказателното преследване. Съдът е приел за доказани конкретни вреди като: влошено психическо състояние, настъпило от преживените негативните емоции и страдания при повдигането на обвинението и воденето на досъдебното производство; постоянен стрес, страх и нервно напрежение, депресираност, безспокойство, подтиснатост и ограничаване на социалните контакти по време на производството по наказателното дело срещу него, чувството на срам и притеснение за семейството и родителите, както и за доказана промяната в характера и поведението на ищеца-от весел и общителен човек се превърнал в затворен в себе си, мълчалив и подтиснат човек, проявата на тревожност, избухливост, вътрешно напрежение, отчужденост, затваряне в себе си, несигурност и отчаяние. Съдът намира за доказано и неблагоприятното отражение на наказателното преследване върху физическото състояние на ищеца- не можел да се храни добре, отслабнал, не можел да спи нормално, особено в нощите преди съдебните заседания.Съдът е отчел и вреди, свързани с подронване на авторитета на ищеца в обществото, че повдигането на обвинението и воденото повече от осем години наказателно производство срещу него са имали пагубен ефект върху репутацията му и доброто му име, върху професионалното му развитие и кариера, както и негативно отражение върху общуването му с членовете на семейството му. Съдът е отчел и настъпването на вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот.При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил и чистото съдебно минало на ищеца, като в заключение е приел, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са се отразили на ищеца изключително отрицателно, тъй като същият никога преди това не е бил регистриран за извършено престъпление и никога преди това не е бил обект на наказателно преследване. Съобразено е и продължителността на наказателното производство – повече от 8 години, която е извън рамките на разумния срок за приключването му предвид фактическата и правна сложност на наказателното дело, тежестта на повдигнатото обвинение, както и вида на наложената мярка за неотклонение, както и възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем-38 годишен, както и обстоятелството, че е взел лично участие при множество процесуално-следствени действия и че лично се е явявал на съдебните заседания по разглеждане на наказателното дело. Съдът е споделил изводите на Врачанския окръжен съд, че е останала недоказана в процеса, причинната връзка между воденото наказателно производство, оставането на ищеца без работа и влошаване финансовото състояние на семейството.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и които се разрешават противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първия правен въпрос, сочен от касатора, който според него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е свързан със задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, при определянето на обезщетение за неимуществени вреди. Втория правен въпрос е свързан отново с приложението на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД при определянето на обезщетение за неимуществени вреди и как се прилага този обществен критерий, като се твърди противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата.
По първия правен въпрос се твърди, че съдът е присъдил обезщетението, при липса на причинна връзка между действията на ответника и претърпените вреди. Съдът е приел наличието на такава причинна връзка, като подробно е изложил мотиви защо приема нейното наличие, като не е приел за основателна претенцията на ищеца, въпреки липсата на причинна връзка. В тази насока, липсва соченото от касатора противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана от него.
Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на задължителна съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в това производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК, в размер на 300 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 91/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК на Е. П. П. съд.адрес [населено място], [улица],4/14 сумата 300 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.