О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1192
гр.София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4297/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на К. К. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3049/ 07.05.2015 г. по гр.д.№ 17864/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 27100/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Г. К. Г. искове, квалифицирани по чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД за заплащане на сумата 7 000 евро (половината от двойния размер на капарото, дадено по предварителен договор от 28.01.2013 г.) и по чл.82 ЗЗД за заплащане на сумите 5 220 лв и 135 лв (обезщетение за вреди от несключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот въз основа на предварителен договор от 28.01.2013 г.).
В изложението си по чл.284 ал.3 т.2 ГПК касаторът повдига материалноправните въпроси съставлява ли неизпълнение на задълженията на продавач по предварителен договор за покупко-продажба на сграда недекларирането на обстоятелството, че е налице висящ съдебен спор за собствеността върху подпокривното й пространство и съставляват ли преддоговорни отношения действията на страните по предварителен договор за продажба, осъществени преди сключване на окончателния договор. Релевира също така процесуалноправните въпроси за значението за правилността на съдебното решение на обстоятелството, че съдът се е произнесъл по иск с различна квалификация от тази, която е дал при докладването на делото и за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения, направени с въззивната жалба. Счита, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и моли за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответната срана Г. К. Г. оспорва жалбата и излага съображения, че касаторът нито е посочил, нито е представил съдебни решения, от които да се установява, че формулираните от него правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Счита също, че въпросите нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има установена непротиворечива съдебна практика. Моли за недопускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – излага доводи за правилност на обжалваното решение.
Третото лице – помагач на страната на ответника, [фирма], не взема становище по касационната жалба.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено (чрез излагане на собствени фактически и правни съображения и чрез препращане към решението на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК), че страните по делото са сключили на 28.01.2013 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: втори етаж от сграда, застроена на 120 кв.м. със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при уговорена продажна цена от 69 000 евро. Като капаро били платени 7 000 евро, а остатъкът трябвало да бъде платен при сключване на окончателен договор. Продавачът декларирал, че по отношение на имота няма съдебни спорове и поел задължение в 15 дневен срок да представи документите, които изисквала кредитиращата купувача банка. Към момента на подписване на предварителния договор на купувача бил предоставен легитимиращият продавача като собственик на имота нотариален акт, в който било посочено, че за подпокривното пространство на сградата, в която се намира процесния имот, има съдебен спор. По този спор продавачът не е бил конституиран като страна и понастоящем същият е приключил с влязло в сила съдебно решение, признаващо на подпокривното пространство статута на обща част на сградата. На определената за сключване на окончателния договор дата страните се явили пред нотариус и изявленията им били оформени в констативен протокол. Преди подписване на протокола купувачът връчил на продавача писмено изявление за едностранно разваляне на предварителния договор, но в самия протокол е обективирано взаимното съгласие на страните да развалят договора и продавачът да върне на купувача полученото по него капаро. При тези факти съдът извел от правна страна, че за купувача не е възникнало правото да развали договора едностранно, тъй като задължението на купувача да декларира наличието на съдебни спорове за имота касае само самостоятелния обект в сградата и припадащите му се идеални части, а не и подпокривното пространство. Освен това купувачът бил в известност за наличието на такъв спор към момента на подписване на предварителния договор. Съдът посочил, че изявлението за едностранно разваляне не е породило действие, а договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, в който случай не се дължи връщане на дадения задатък в двоен размер. За неоснователни съдът счел и евентуално предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди, състоящи се в платено адвокатско възнаграждение от купувача по предварителния договор за консултации във връзка със сключването на окончателен договор и в платени лихви по договор за банкова сметка. Съдът посочил, че меродавни за определяне на правната квалификация на тези искове са фактическите твърдения на ищеца, а не дадената от него квалификация. След като разходите се твърдят във връзка с подготовката за сключване на окончателния договор, то претенциите са за реализиране на договорната отговорност на продавача по предварителния договор за неизпълнени по този договор задължения, а не за недобросъвестно поведение в преддоговорните отношения. Тъй като неизпълнение от страна на продавача не е налице, то и исковете за обезщетяване на вреди от неизпълнение са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При така изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения, направени с въззивната жалба, не обуславя обжалваното решение. В него въззивният съд не е приел, че не следва да обсъжда доводите на въззивника, нито фактически е достигнал до този резултат. Всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения във въззивната му жалба са обсъдени от въззивния съд в мотивите на неговия акт и са отхвърлени. Дали мотивите на въззивното решение са правилни, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода от спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не обуславя въззивното решение и процесуалноправният въпрос за значението на обстоятелството, че съдът се е произнесъл по иск с различна квалификация от тази, която е дал при докладването на делото. Въззивният съд не е докладвал иск с различна квалификация от този, по който се е произнесъл. Поставеният въпрос е относим към първоинстанционното решение, но то не е предмет на касационен контрол. На обжалване пред Върховния касационен съд подлежат решенията на въззивните съдилища и техните правни разрешения могат да бъдат основание за допускане на обжалването, не и разрешенията на съда от първа инстанция.
Материалноправният въпрос съставлява ли неизпълнение на задълженията на продавач по предварителен договор за покупко-продажба на сграда недекларирането на обстоятелството, че е налице висящ съдебен спор за собствеността върху подпокривното й пространство, обуславя решението, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът не сочи и не представя практика, която да дава отговор на този въпрос. Приложените към жалбата му съдебни решения разрешават други въпроси, свързани с института на развалянето на двустранните договори поради неизпълнение, но не и повдигнатият в настоящето производство. Отговор на въпроса вън от конкретиката на всеки отделен случай не може да бъде даден, а фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Що се касае до въпроса преддоговорни ли са отношенията, в които влизат страните по предварителен договор за продажба от момента на сключването му до осъществяване на окончателен договор, той също обуславя решението, но няма претендираното значение по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По него има установена практика, според която преддоговорни са тези отношения между страните, при които е отправено предложение и то все още не е прието. От момента на постигане на съгласие между оферент и акцептант, отношенията между тях се уреждат съгласно постигнатото съгласие, а не по правилата за преддоговорните отношения. Обжалваното решение е съобразено с така установената практика, поради което и по този въпрос няма основание да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3049/ 07.05.2015 г. по гр.д.№ 17864/ 2014 г.
ОСЪЖДА К. К. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Г. К. Г., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: