Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
3972_15_opr_288_124gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 30.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3972 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Т. срещу въззивно решение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 11577 /2013 г. на СГС, ІІ „г” г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени установителни искове на М. С. Ц. и Ц. С. Ц. срещу жалбоподателя за собственост на идеални части от дворно място в ж.к. Д. и на Г. В. М. срещу жалбоподателя за собственост на едноетажна жилищна сграда и на идеални части от дворно място в ж.к. Д..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни М. С. Ц. и Ц. С. Ц. и Г. В. М. твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане нае въззивното решение до касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е постановил обжалваното решение по въззивна жалба на П. С. Т.. В. съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба и че ищците са доказали правото си на собственост, възникнало въз основа на посочените от тях придобивни основания: Придобиване на права чрез покупко-продажба, след като са били определени за купувачи от районния НС при действието на З. през 1986 г. и 1983 г., наследствено правоприемство и придобивна давност за първите двама ищци, правни сделки и придобивна давност за третия ищец (Г. М.).
В. съд е изследвал и твърденията на жалбоподателя – ответник, че е придобил имота чрез покупко-продажба и е установил, че е сключил договор за покупко-продажба с П. С. В. (другия ответник), който не е собственик, че нотариалният акт, в който П. С. В. е посочен като купувач, е неистински документ, поради което П. С. Т. не е собственик на имота.
По-подробно: съдът е установил, че нотариалният акт, в който е посочено, че П. С. В. е придобил имота, е съставен въз основа на неистински документи: посоченото в нотариалния акт като продавач с три имена и ЕГН лице не съществува, то не е страна по договора, сключен с нотариалния акт със същия номер (нотариалният акт с този номер е съставен за друг номер между други страни), с който е посочено, че той е придобил собствеността, удостоверение за семейно положение не е издадено от общината и лицето, което е посочено, че го е подписало, не е било служител в общината, удостоверението невярно отразява гражданското състояние на продавача П. В., удостоверението за данъчна оценка също не е издавано на продавача, а на друго лице, скицата не е издавана по посочената с номер преписка, каквато не съществува, а в общината не са работили служители с посочените в документите лица. Със заключение на съдебно-графическа експертиза е установено, че П. С. В. не е подписал нито нотариалния акт, в който е посочен като купувач, нито този, в който е посочен като продавач на П. С. Т., както и че от 2008 г. се разследва ползването на лични данни на П. С. В. (клошар) без негово знание и съгласие във връзка с покупка на имот. Със заключение на вещо лице е установено, че процесният имот от момента на придобиването му от ищците, е със същата площ. Площта е малко по-голяма в нотариалните актове, които представя жалбоподателят, това се дължи на грешка.
Във връзка с доводи за съществени процесуални нарушения и необоснованост жалбоподателят извежда въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с решения на ВКС, постановени на основание чл.290 ГПК. В изложението не са посочени конкретни противоречия на разрешенията на въпросите с приложените без да са описани шест броя решения и определения на ВКС и САС.
Въпросите са следните:
За идентичността на имотите на ищците с имота на жалбоподателя П. С. Т. (той е един от ответниците), за който жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК без да сочи разрешения, нито конкретни решения.
Въпросът е фактически. а не правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС (правен би бил въпросът по какви критерии се установява идентичност, как се индивидуализира поземлен имот и др.). А и видно от изложеното за решението на въззивния съд, той е разрешен в съответствие, а не в противоречие с установената практика, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително със заключение на вещо лице. Доколкото във въпроса се съдържа довод за неправилност (въпросът е свързан с твърдение за наличието на пороци на въззивното решение), той не следва да се обсъжда в производство по чл.288 ГПК по допускане на касационно обжалване, каквото е настоящото, а единствено в производство по чл.290 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Няма противоречие в разрешенията на въззивния съд с представеното решение по гр.д. № 709 /2010 г., на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е извършена касационна проверка за редовността на исковата молба поради това, че имотът, предмет на установителен иск за собственост, не е бил индивидуализиран с актуалния му регулационен статут и е прието, че решението е недопустимо.
Въпрос: Дали е налице институтът на придобивната давност (дали е осъществен) с петте кумулативни предпоставки на владението (постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно), след като има прекъсване на същото (владение) на ищците.
Въпросът не е обуславящ, доколкото не е установено прекъсване на владението на ищците. Извън това той е отново въпрос за основателността на исковете, която не следва да се проверява в настоящото производство.
Въпрос:: Може ли да се приеме, че ищците са активно легитимирани да заведат иск по чл.108 ЗС, след като се позовават на нотариален акт, в който няма индивидуализация на имота им с нито един съседен имот, нито с посочване на площ.
Въпросът е хипотетичен и не е обуславящ, т.к. са предявени и разгледани обективно и субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, поради което е без значение дали ищците са активно легитимирани да заведат иск по чл.108 ЗС.
Въпросът не е обуславящ и в частта относно индивидуализация на имота, защото в нотариалните актове, които са представили ищците (л.7 и л.14), имотът е индивидуализиран чрез планоснимачен номер, квартал, местност, площ, в нотариалните актове са описани и скици, които също са представени и приложени по делото (л.8 и л.15).
Към това може да се прибави, че въпросът за индивидуализацията на процесния недвижим имот в исковата молба се отнася до нейната редовност и до допустимостта на иска, а за точната и пълна индивидуализация е важно имотът да е индивидуализиран в исковата молба, което в случая е направено.
Въпрос:: Дали ищците могат да кумулират (да предявят за съвместно разглеждане) този иск (установителни искове) с друг – за придобиване по давност без да посочат период, без да представят доказателства за плащане на данъци.
В първата си част въпросът се отнася до редовността на исковата молба. Въпросът не е обуславящ (основава се на твърдения, които не са верни). В исковата молба е посочен начален момент на давностно владение за всеки от ищците. Във втората си част въпросът е свързан с доказването, а значи – с основателността на исковете. Този въпрос не е такъв по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а е свързан с наличието или липса на пороци на въззивното решение и не подлежи на разглеждане в производство по чл.288 ГПК по допускане на касационно обжалване, каквото е настоящото.
Въпрос:: Дали е грубо, но отстранимо процесуално нарушение отказът за събиране на допустимо и необходимо доказателствено средство – коригираща съдебно – техническа експертиза при наличие на констатация на вещото лице за разлика от 100 кв.м. от площта, които са видими в скицата.
Въпросът не е обуславящ, вещото лице не е установило разлика в площта на имотите на ищците, нито между площта на имота на ищците и процесния (заключението е на л.209). Вещото лице е констатирало, че има разлика между имота на ищците и описанието на имота на ответника, описан в нотариалния акт, за който е установено, че е съставен въз основа на неистински документи – нотариален акт и доказателства. Доколкото е прието, че жалбоподателят не е доказал, че е придобил право на собственост, въпросът въобще няма значение за изхода на спора.
Поради изложеното настоящият състав приема крайния извод, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни са поискали присъждането на разноски съгласно приложен списък за разноски и договор за процесуално представителство. От тях е видно, че Г. В. М. е уговорил и заплатил 1 000 (хиляда) лева за процесуално представителство в касационното производство. жалбоподателят следва да бъде осъден да му ги заплати.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 11577 /2013 г. на СГС, ІІ „г” г.о.,
Осъжда П. С. Т. да заплати на Г. В. М. сумата 1 000 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.