3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1213
гр. София, 04.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4435 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. против решение № 501/05.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 514/2014 г. от І-ви въззивен състав на Окръжен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, в обжалваното част, съдът е потвърдил решение на първоинстанционния съд, с което е прекратен брака между страните и е предоставено семейното жилище на ответника по касационната жалба. Съдът е приел за неоснователно е възражението на ответницата срещу предоставянето на семейното жилище на ищеца. Приел е, че независимо от липсата на преки доказателства за правото на собственост, страните не спорят, че къщата, в която се намира то, съставлява наследствен имот на ищеца, като от друга страна е приел, че от приетия по делото договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 27.07.1990г. се установява, че страните са закупили по време на брака си апартамент № , намиращ се на втория етаж във вх. „“ на бл. от кв. в [населено място] , който, по силата на чл. 19, ал. 1, вр. ал. от СК (отм.) и доколкото не е оборена презумпцията за съвместен принос, е в режим на съпружеска имуществена общност. По отношение на ползването му, съдът е приел, че ищецът още с исковата молба е заявил, че няма претенции. Съдът е приел, че понастоящем странвите нямат непълнолетни деца от брака, поради което е приел, че няма основание за предоставяне на семейното жилище на съпруга- несобственик, а и не са налице и предпоставките на чл. , ал. 5 от СК, тъй като семейното жилище не е съсобствено и няма данни, върху него да е учредено общо право на ползване на страните по делото. Освен горното, съдът е приел, че не е налице и хипотезата на чл. , ал. 1 от СК, тъй като ответницата има възможност да ползва съсобствения на страните апартамент в [населено място], т.е. не може да се приеме, че има жилищна нужда. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответницата по делото, че при предоставяне ползването на семейното жилище първоинстанционният съд не бил взел предвид потребностите на сина на страните, с оглед спецификата на неговото заболяване. Приел е, че законът не придава правно значение на това обстоятелство във връзка с предоставянето на семейното жилище, поради което неговото наличие или липса е ирелевантно за правния спор. По отношение на прекратяването на брака, съдът е приел за неоснователно твърдението на въззивницата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 172 от ГПК като не е взел предвид близката родствена връзка между свидетелката К. и ищеца. Съдът е приел, че действително разпоредбата на чл. 172 от ГПК предвижда, че показанията на роднините на посочилата ги като свидетели страна, както и на всички други, които са заинтересовани от изхода на спора, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Приел е обаче, че това не означава, че те са априори негодни доказателства, а само че достоверността им следва да се преценява в контекста на останалите събрани доказателства за същите или свързани с тях обстоятелства. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства – свидетелски показания, като е достигнал до извод, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се съдържа правен въпрос, който да е разрешен от съда при наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Сочи се евентуално нарушение на процесуалните правила при разглеждането на делото и се излагат твърдения по съществото на спора, свързани с представени по делото доказателства и тяхното интерпретиране в контекста на възприетата от съда фактическа обстановка по спора. Процесуалните нарушения, както и необосноваността на съдебното решение, не са сред основанията, сочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Фактите по делото не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, като преценката относно неправилността на въззивното решение и неговата необоснованост /каквито твърдения има в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване/, следва да се преценяват едва след като е допуснато касационното обжалване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, при разглеждането на касационната жалба по същество, не и в настоящото производство.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 501/05.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 514/2014 г. от І-ви въззивен състав на Окръжен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.