5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1211
гр. София, 04.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4852 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 667/03.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 4318/2014 г. от Х-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по предявени частично искове с правно основание чл.49 и чл.50 ЗЗД. Съдът е приел, че предявените искове са неоснователни. Прието е, че по делото се е установило по несъмнен начин, че в резултат на интензивните дъждове и придошлите води от горното течение на р.Г. в [населено място], в периода 15-16 май 2010 г. са причинени щети на собствения на ищеца хотелски комплекс. С оглед направените доводи и възражения от двете страни, съдът е приел, че по делото са спорни фактическите обстоятелства около причините за наводнението и дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната [община], когато на нейна територия са причинени щети от бедствия и аварирали съоръжения. Съдът е приел, че за да се уважи предявения иск е необходимо по несъмнен начин да бъде установено по делото, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане, а именно, че в резултат от противоправните действия или бездействия на служители на ответника или на други лица, на които е била възложена определена работа под контрола на общината, са причинени вреди на ищеца. Съдът е приел, че неблагоприятните за увредените лица последици от бедствието подлежат на обезщетяване, когато се установи по несъмнен начин обективното съществуване на фактите, които са довели до увреждането, т.е че причинените щети са в причинно-следствена връзка с виновните действия или бездействия на служителите на общината и в тази връзка е приел, че нормите на непозволено увреждане са приложими както за физическите, така и за юридическите лица и се основават на общия принцип да не се вреди другиму (чл.45, ал.1 ЗЗД). Възприето е от съда, че отговорността за поправяне на вреди от деликт следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, в резултат на които са причиняват щети чрез накърняването на правата и имуществото на юридически лица или се засяга телесната цялост и психическото състояние на отделния гражданин, т.е. при всяка външна проява на общото правило да не се вреди другиму. П. в случая обезщетение, се основава на бездействието на общинската администрация, за неизвършените превантивни дейности, във връзка с нормативно установените й задължения и предоставените й правомощия да осигури комплекс от мероприятия с цел да не се допуснат или да се ограничат максимално последиците от евентуално бедствие на нейна територия.
В тази връзка, съдът се е позовал на чл.49 ЗЗД, съгласно която разпоредба отговорността за вреди от действия или бездействия на служителите на ответника, произтича пряко от неизпълнението на нормативно установените задължения да осигури безопасна среда на фирми и граждани, чрез организирането и контрола върху изпълнението на мероприятия свързани с благоустройството, комуналните и други услуги в интерес на обществото, както и да стопанисват общинската собственост (чл.46, ал.1, т.2, 3 и 11 ЗМСМА). Във връзка с твърденията на ищеца е прието, че след извършени строителни дейности по укрепване на защитна дига на реката от 2001 г., същите са били приети от контролните органи на държавата, от който факт съдът е направил извод, че поставените укрепвания са реализирани по начин, който отговаря на зададените параметри, поради което строителното съоръжение е годно да изпълнява своето предназначение. От събраните по делото доказателства обаче, съдът е направил фактически извод, че пробивът на речното корито не в коригираната част на защитната дига, която е била изградена, а водата е излязла над мястото, където са били изградени подпорните стени, т.е. извън района на дигата, която безспорно е публична общинска собственост. Въз основа на това и на доказателствата по делото, съдът е достигнал до извод, че непосредствената причина за широкия разлив на реката е в големият наклон и завлечените в ниските части с по-малък наклон на речното корито едри камъни и баластра, които при високи води обективно разделят и променят течението на реката през територията на общината. Предвид този фактически извод, съдът е приел направеното оспорване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника е основателно, тъй като по делото не се е доказал фактическия състав на непозволеното увреждане, което да е основание за изплащане на обезщетение, поради виновното бездействие на служителите на ответника по делото – [община].
Съдът е приел, че съгласно чл.50 ЗЗД, за вредите произлезли от каквито и да са вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намира, като по делото не се е спорило относно обстоятелството, че защитната дига е публична общинска собственост и се стопанисва от нея, но с оглед установените факти по делото за мястото, от където е започнал разлива на водите от речното корито в урбанизираната територия на общината, съдът е приел, че са налице извинителни основания за изключване на отговорността на общинската администрация /форсмажорни обстоятелства/. Прието е, че естеството на вещта – защитната дига по поречието на реката, е имало възможно да бъде обезопасена, но причината за наводнението не е причинено от скъсването на изградените подпорните стени, а извън района на дигата, поради което е налице непреодолима сила, която изключва отговорността по чл.50 ЗЗД. Въз основа на горното, съдът е приел, че по делото не се доказа причиняване на вреди от вещ, което да е основание за ангажиране отговорността на ответната страна, с оглед на което претенциите на ищеца за обезщетение от състоянието на защитната дига при наводнението през 2010 г. също са неоснователни.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Сочения въпрос, относно допустимостта въззивен съд да основе решението си на ответника, които не са въведени в предвидените от закона процесуални срокове не е разрешен от въззивния съд при наличието насоченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, което изрично е посочено в мотивите на решението на въззивния съд, като на това основание съдът е приел, че в тежест на ищеца е да установи твърдението си за факт по исковата молба, че наводнението в собствения му имот се дължи на скъсване на дигата, стопанисвана и управлявана от ответника по делото, за което не е имало спор. На това процесуално основание съдът е обсъждал доказателствата по делото и е достигнал до фактически извод, че не скъсването на дигата е причинило наводнението, респ. увреждането на имуществото на ищеца по делото. В тази насока, съдът е приел за установено горното, но не въз основа на възражението на ответника, а въз основана общата доказателствена тежест, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, като е приел за недоказано твърдение не на ответника, а на ищеца, че скъсването на дигата е довело до щетите за неговото имущество. Предвид изложеното, липсва и соченото противоречие, водещо до соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите правни въпроси, касаещи обсъждането на всички искания и възражения на страните и задължението на въззивния съд в тази насока, съдържанието на мотивите на въззивното решение, свързани с приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са поставени в контекста на обсъждането на доказателствата по делото, довели съда до извода за факт, а именно, че не скъсване на дигата е довел до наводнението, а разлива е настъпил по-нагоре от началото на дигата. Решаващия фактически извод на съда е именно този, но в производството по чл.288 ГПК е недопустимо да се прави проверка на възприетата от съда фактическа обстановка, т.е да се проверява обосноваността на съдебното решение. Приемайки от фактическа страна, че не скъсване на дигата е довел до наводнението, а разлива е настъпил по-нагоре от началото на дигата, съдът е обусловил и своите правни изводи
относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по делото по предявените искове. Обосноваността на тези изводи на въззивния съд не следва да се преценява в настоящото производство, доколкото необосноваността е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК, а не съгласно чл.280, ал.1 ГПК, т.е. наличието на необоснованост следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Правния въпрос, поставен в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаещ наличието на форсмажорни обстоятелства тогава, когато падналите валежи не са надхвърлили максималните количества от предходни години и е налице възможност по технически параметри дигата да проведе преминалото водно количество в обследвания период е фактически въпрос и отново е свързан с проверка на фактическите изводи на съда относно това, скъсването на дигата ли е причинило наводнението или това е станало поради разлив на реката, настъпил преди началото на дигата, както е приел съда. По съображенията, изложени по-горе, проверка на възприетото от съда от фактическа страна не е допустимо да се извърши в настоящото производство, а отговора на така поставения въпрос е свързан именно с това, т.е. въпроса е фактически, а не правен, още повече, че съдът не е приел противното – наличие на форсмажорни обстоятелства, при скъсване на дигата.
Предвид изложеното, не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по делото следва да се присъдят направените разноски, в размер на 3240 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 667/03.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 4318/2014 г. от Х-ти състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Община [населено място] сумата 3240 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.