4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5025 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. М. от [населено място], обл. В., чрез адв. К. Г., срещу определение № 195 от 23 юли 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 249/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Видин, с което е потвърдено протоколно определение от 30 април 2015 г. по гр.д. № 2251/2014 г. на районния съд в гр. Видин за отмяна на разпореждане от 19 декември 2014 г. по същото гражданско дело за конституиране като главна страна в производството на М. Е. П. – съпруга на ответника по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с твърдението, че след като се иска прогласяване недействителността на извършени действия по отношение на имот съпружеска имуществена общност, то по иска следва да се прилагат правилата на чл. 215 и сл. ГПК, като за ответници в производството бъдат конституирани двамата съпрузи, участвали в нотариалното производство в качеството на необходими другари в процеса, а и тъй като не би могло да се иска недействителност по отношение на ? ид.ч. от имота, понеже собствеността в режим на съпружеска имуществена общност е бездялова. Твърди се, че съответното тълкувателно решение на ВКС касае облигационните връзки между страните, но не и процесуалното представителство в процеса с прилагане на общите правила на ГПК. За да обоснове достъп до касационно обжалване в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че при постановяването на определението въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа се противоречие с ТР № 5/2013 г., ОСГТК, като се споделя особеното мнение, изразено от част от съдиите по т. 1 на тълкувателното дело.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез процесуалния си представител адв. А. Б.-Д., в отговор на частната жалба изтъква доводи за правилността на обжалваното въззивно определение.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова претенция на банката по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба, с който С. С. П. от [населено място] е продал на частния жалбоподател недвижим имот. Страните по договора са конституирани като ответници по предявения иск, а с разпореждане от 19 февруари 2014 г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник в качеството й на необходим другар и съпругата на длъжника – М. П.. С протоколно определение от 30 април 2015 г., след като е констатирал, че е постановено тълкувателно решение № 5/2013г., ОСГТК, ВКС, районният съд е намерил искът срещу ответницата за недопустим и е отменил разпореждането за конституирането й. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобразно разясненията в посоченото тълкувателно решение, ищецът по павловия иск не притежава материалноправна легитимация на кредитор спрямо съпруга на длъжника – ответник в производството, поради което неправилно е конституирането на съпруга като необходим другар по делото, тъй като не е лично задължен към кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД. С оглед тези разсъждения въззивният съд е намерил за правилно първоинстанционното определение, с което районният съд е отменил разпореждането за конституиране на съпругата на ответника като необходим другар по делото.
Като съобрази искането и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си частният жалбоподател заявява, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, без да ги посочва изрично. От подробно изложените съображения, както в изложението, така и в частната жалба, е видно, че оплакванията на касатора имат за предмет приложението на чл. 135 ЗЗД и по-конкретно за това имат ли положението на необходими другари съпрузите в производство по иск по чл. 135 ЗЗД за личен дълг само на един от съпрузите. С оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС в производството по селекция на касационните жалби не е властен да изведе сам процесуалноправния или материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото. Това е задължение, установено в тежест на касатора, което е изява на диспозитивното начало в гражданския процес, чието съблюдаване осигурява равенството между противопоставените от правния спор страни в производството. ВКС има само правомощието да уточни или конкретизира изведените от касатора въпроси, като в тази връзка за пълнота следва да се посочи, че въпросът за наличието на необходимо другарство между съпрузите по иск по чл. 135 ЗЗД за личен дълг на единия от тях е решен по задължителен начин от ВКС с цитираното от частния жалбоподател тълкувателно решение, като между неговите постановки и възприетото от въззивния съд становище не е налице противоречие. При липса на изведен конкретен правен въпрос, обусловил изхода на делото, съставът на касационния съд не в състояние да извърши преценка за наличието на допълнителното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, каквото също се поддържа от касатора. Това е така, тъй като соченото допълнително основание за касационно обжалване предпоставя тълкувателна дейност на ВКС съд по конкретен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. А дори и да се приеме, че е налице правен въпрос, той е разрешен по задължителен начин в посоченото от касатора тълкувателно решение, и съдебният състав не намира основание да излага друго тълкуване.
При този изход на делото разноските за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, сторени от ответника по жалбата, биха били присъдени в случай на представено доказателство за заплащане на конкретна сума. От представената фактура № [ЕГН] от 16 септември 2015 г. е видно, че адвокатският хонорар на адв. А. Б.-Д. от 200 лева данъчна основа, се дължи за подаване на отговор на частна касационна жалба срещу определение по в.гр.д. № 249/2015 г. ОС Видин (процесното въззивно определение), но така също и за „процесуално представителство /клиент: СЖ К. О., ЕИК[ЕИК], ДБК: 010-225483/18.09.06, кв. номер: 120214/. А (ЧЖ). Е.1”. При това отразяване не е ясно какъв е размерът на заплатеното за отговора на частната касационна жалба адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 195 от 23 юли 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 249/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Видин.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П. Б. (Б.)” ЕАД за осъждане на С. П. М., ЕГН [ЕГН], да заплати адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: