ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1233
София, 05 ноември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3976 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 77/20.05.2015 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 77/2015, с което е отменено решение № 74/12.02.2015 на Търговищкия районен съд по гр.д. № 1204/2014, като са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката М. Н. А., представлявана от адв. Т. Д. от Т., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси оттегляем ли е отказът на синдиката да даде съгласие за прекратяване на трудово правоотношение с негов член и поражда ли действие даденото в последствие съгласие и за необходимостта от подбор при съкращение в общ щат за повече териториални звена, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата ** ***, Т., представляван от юрк. Л. Ж. я оспорва, като счита, че първият от повдигнатите правни въпроси обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласието на синдикалната организация не е подчинено на режима на индивидуалните административни актове и е достатъчно да е налице преди извършване на уволнението, а вторият от повдигнатите въпроси не обуславя решението по делото, тъй като само в областната дирекция има системни оператори по български документи за самоличност, чиято работа е специфична. Такива системни оператори няма в районните управления.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „системен оператор в група БДС”. Налице е съкращение на 3 щатни бройки за заеманата длъжност и е извършен подбор с участието на всички 9 служители на тази длъжност. Не е необходимо извършването на подбор с участието на системните оператори в районните полицейски управления, тъй като за тях е взето решение за други съкращения. Преди да връчи оспорваната заповед № З-1008/31.07.2014 за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение на щата, работодателят е получил съгласие от инспекцията по труда и от синдикалната организация, в която е членувала ищцата. Съгласието от синдикалната организация е издадено, след като тя първоначално е отказала, но това не опорочава уволнението.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият от повдигнатите правни въпроси обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласието на синдиката за уволнение на негов член е гражданскоправно волеизявление, чиято обвързваща сила не зависи от съдържанието на предходни волеизявления. Вторият от повдигнатите въпроси не обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че взетото решение за съкращаване на щата се отнася до областната дирекция, а не до отделните районни управления на МВР.
На ответника по касацията ** ***, Т. следва да бъде присъдена сумата 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, както се претендира.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77/20.05.2015 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 77/2015.
ОСЪЖДА М. Н. А. от Т. да заплати на ** ***, Т. сумата 300,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2