Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4357_15_opr_288_partage_droits
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 09.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 43572015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. срещу въззивно решение № 79 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 100 /2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 163 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 1450 /2014 г. по описа на Търговищкия районен съд по допускане на съдебна делба в частта, с която са определени делбените части на страните – делбата е допусната при квоти по 1 /2 ид.ч. за двете съделителки.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Надежда Х. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е приел, че процесният имот е бил индивидуална собственост на общия наследодател – баща и съпруг на страните, имотът не е бил съпружеска имуществена общност. Съгласно ЗН съпругата получава равна част с дъщерята, без значение е какво ответницата счита за собствено. В отговора на исковата молба липсва възражение за придобиване на имота по давност, това е направено едва с жалбата срещу решението. За възраженията за давност, както и за всички останали възражения на ответника срокът за предявяването им е срокът за отговор на исковата молба, затова няма как възражението да се разгледа.
Жалбоподателката твърди, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част, с която са определени квотите, т.к. жалбоподателката е изтъкнала и в двете инстанции, че след смъртта на съпруга си през 2001 г. е декларирала имота при квоти 3 /4 ид.ч. за нея и 1 /4 ид.ч. за ищцата и е представила данъчна оценка за това.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос дали неподаването на възражение за придобивна давност по чл.79 ЗС в първата инстанция в срока по чл.133 ГПК води до преклузия, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР 1 /04.01.2000 г. на ОСГК на ВКС.
Исковата молба е подадена през месец октомври 2014 г., приложимият процесуален закон в първата и във въззивната инстанция е ГПК от 2007 г.. Посоченото от жалбоподателката тълкувателно решение е по приложението на ГПК от 1952 г. (отм.).
Видно от изложеното от мотивите на въззивния съд, изведеният правен въпрос е обуславящ, но е разрешен в точно съответствие с приетото в т. 4 от ТР 1 / 09.12. 2013 г. на ОСГТК на ВКС, че възраженията на ответника срещу предявения иск, включително и тези за придобивна давност, се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131,ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Тези възражения могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция.
В случая изключението не е твърдяно и не е установено.
Поради съответствието на разрешението на въззивния съд с разрешението в приложимото тълкувателно решение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по изведения правен въпрос.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие (л.9).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 79 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 100 /2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, г.о.,
Осъжда Д. С. С. да заплати на Надежда Х. М. сумата 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.