3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
гр. София, 11.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5339 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Я. против решение № 997/03.06.2015 г. постановено по гр.д.№ 3109/2014 г. от 5-ти въззивен състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е отхвърлил, като неоснователен предявения иск с правно основание чл.132 СК. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.132 от СК предвижда, че – родителят може да бъде лишен от родителски права, когато /т.2 / – без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. От приложените писмени доказателства, включително и новосъбрани, съдът е приел, че ответникът действително не е заплащал регулярно издръжка, но макар и по изп. дела, всички по описа на ЧСИ З. Д., рег.№ ***, длъжникът е започнал да заплаща определените размери. Съдът е приел също така, че макар и по- рядко във времето, ответникът все пак е започнал да контактува с детето, като дори ги е запознал с другата му дъщеря, фактическият състав по чл.132 т.2 от СК не се явява изпълнен, доколкото следва да са налице две кумулативно въведени предпоставки, от които едната вече е отпаднала / за даване на издръжка/.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Първия правен въпрос е, неполагането на каквито и да е било грижи от единия родител и липса на какъвто и да е контакт с детето, представлява ли обстоятелство, сочещо противоправно поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето. Твърди се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл и това негово произнасяне е в противоречие с посочени от касатора решения на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На първо място, съдът не е приел, че липсва какъвто и да е контакт на бащата с детето, напротив, приел е, че макар и в хода на производството, бащата е започнал да се вижда с детето и да осъществява контакти с него. Проверката на тези факти не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касаят обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. На следващо място, съдът не е формирал правни изводи относно така поставения правен въпрос, не се е произнасял до това, дали неполагането на каквито и да е било грижи от единия родител и липса на какъвто и да е контакт с детето, представлява обстоятелство, сочещо противоправно поведение на родителя, както и дали това създава риск за отглеждането и възпитанието на детето. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по така поставения въпрос, води до неотносимост на въпроса към производството по чл.288 ГПК, доколкото разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква произнасяне от страна на въззивния съд по поставения правен въпрос, за да се търси наличието на кое да е от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Същите доводи следва да се отнесат и към поставения трети правен въпрос от страна на касатора – кога са налице обстоятелства, създаващи риск за отглеждането и възпитанието на детето.
Твърди се, че по поставения правен въпрос под №2 в изложението, е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правния въпрос е, ако присъдената издръжка се събира по принудителен ред чрез съдебен изпълнител или е платена под страх от наказателна отговорност, налице ли е даване на издръжка така, както е въведено изискването на чл.132, ал.1, т.2 СК. Съдът не е приел от фактическа страна, че издръжката е събрана по принудителен ред от съдебен изпълнител, а е приел, че същата е заплатена /макар и по изпълнителни дела/ доброволно от ответника по делото, както и не е приел, че същото е сторено под страх от наказателна отговорност, напротив, приел е, че „длъжникът е започнал да заплаща определените размери” доброволно, като по съображенията, изложени по-горе, проверката на тези факти не подлежи на осъществяване в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящата производство, в полза на ответника следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 997/03.06.2015 г. постановено по гр.д.№ 3109/2014 г. от 5-ти въззивен състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА В. П. Я. съдебен адрес [населено място], [улица], ет. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. И. Щ. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис сумата 500 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.