О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.633
гр. София,13.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№881 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] срещу решение №61 от 25.07.2014 г. по в.т.д.№128/2014 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №401 от 28.01.2014 г. по т.д.№333/2013 г. на ОС Бургас, в частта, с която [фирма] и „С. Ес Пи” Е. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 197 488.17 лв., представляваща стойност на недоставена стока – автомобилни гуми, по заявка договор за извършване на транспорт от 29.05.2012 г. и заявка-договор за извършване на транспорт от 01.06.2012 г., ведно със законната лихва от 26.09.2012 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода 11.06.2012 г. – 26.09.2012 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че изводът на въззивния съд за сключени между страните договори за превоз, е направен само въз основа на колебливите и противоречиви показания на свидетеля на ищеца, като този извод освен, че е необоснован, е извършен в нарушение на разпоредбите на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК и чл.10, ал.1 от ЗЕДЕП. Поддържа се, че въззивният съд не е преценил в съвкупност всички доказателства и доводи на страните, съобразно изискването на чл.236, ал.2 от ГПК, като предвид наведените доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е доказването на факта по сключване на договор за превоз /в случая същият представлява и електронен документ/ чрез свидетелски показания – без представяне на извлечение от електронен регистър от електронната поща на изпращача, предвид забрана на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК и с оглед приетите от законодателя в ЗЕПЕД и ЗЕС особени правила и ред за установяване по безспорен начин на изпращането на електронни документи. 2. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички релевантни доказателства и доводи на страните.
По отношение на първия от формулираните въпроси се поддържа селективното основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното приложение на закона и за развитие на правото предвид липсата на формирана практика, а по отношение на втория – че е постановен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №43 от 04.06.2014 г. по т.д.№213/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, обсъждайки твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително заявки за транспорт от 29.05.2012 г. и от 01.06.2012 г., показанията на разпитаните по делото свидетели, заявка-договор за транспорт между [фирма] и „П.”, У., последващите нареждания за транспорт и приетата по делото СИЕ, е възприел изцяло направените от първоинстанционния съд изводи за вида на възникналите между страните правоотношения, а именно два договора за превоз, по които ответникът не се е отчел на ищеца изпращач, респективно носи отговорност за недоставения товар на стойност 197 488.17 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираният от касаторите първи въпрос не е обусловил решаващата воля на съда – за да достигне до извод за същността на възникналите между страните правоотношения /възникването им не е било спорно между страните/, въззивният съд е изследвал клаузите на заявка-договор за транспорт между [фирма] и „П.”, У. и последващите нареждания за транспорт, в които липсват установени съществени елементи на спедиционния договор, като е взел предвид и липсата на доказателства ответникът [фирма] да се е задължил да сключи договор за превоз или да организира конкретен превоз за сметка на ищеца срещу спедиционно възнаграждение. В този смисъл правните изводи на въззивния съд за наличие на сключени между страните договори за превоз /всеки от които на стойност под 5 000 лв./ са изградени въз основа на цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, а не само на показанията на разпитаните свидетели. Дори обаче да се приеме, че формулираният в касационната жалба първи въпрос попада в обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК, то той не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 – т.6 от ГПК, установяваща случаите на недопустимост на свидетелски показания, е пределно ясна и непротиворечива, а и по приложението й е налице константна и задължителна практика на ВКС.
На следващо място е видно, че въззивният съд е процедирал в съответствие с трайната, непротиворечива и задължителна практика на ВКС /в който смисъл е и посоченото в изложението, решение/, съобразно която, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на втория от поставените от касаторите въпроси – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани, е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
Предвид липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, такива не му се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №61 от 25.07.2014 г. по в.т.д.№128/2014 г. на АС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.