Определение №503 от 16.11.2015 по ч.пр. дело №5156/5156 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 503

София 16.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 5156/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
М. Д. Д. е обжалвал въззивното определение на Софийския апелативен съд № 1311 от 18.05.2015г. по ч. гр.д.№ 1076/2015г. , с което е потвърдено прекратителното определение на Софийския градски съд, IІ – д въззивен състав № 2091 от 29.01.2015 г. по гр.д. № 2996/ 2013 г.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съгласно чл. 274 ал.3 ГПК е процесуално допустима при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийския градски съд, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу част от ответниците – физически лица , Софийският апелативен съд е приел, че при осъществяването на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните действия и за постановените актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Тезата на ищеца по настоящото дело М. Д. Д. , че причинените му вреди са били извършени от ответниците в качеството им на административни ръководители и затова излизали извън рамките на функционалния им имунитет, е приета за неоснователна по съображения, че съгласно чл. 132 ал.1 от Конституцията на Република България функционалният имунитет на съдиите, прокурорите и следователите се разпростира не само за техните съдебни актове, но и за служебните им действия по осъществяване на административното ръководство на съответното звено от съдебната власт.
Съгласно чл. 280 ал.1 във връзка с чл. 274 ал.3 ГПК , за да бъде допусната за разглеждане по същество подадена частна касационна жалба, жалбоподателят следва да приложи към нея мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване с формулиран правен въпрос по приложението на закона, разгледан от въззивната инстанция и имащ решаващо значение за спора като общо основание за допускане на касационното обжалване , както и да бъдат обосновани специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК изискващи въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК
В разглеждания случай след дадените по реда на чл. 285 ал.1 ГПК изрични указания от съдията-докладчик за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискването на чл. 284 ал.3 ГПК , жалбоподателят е представил изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, в което се поддържа, че изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС – определение на ВКС, Четвърто гражданско отделение № 443/06 от 20.10.2006г. по ч.гр.д.№ 397/2006г., постановено при действието на отменения ГПК и представляващо незадължителна съдебна практика съгласно ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК. В това определение е прието, че не се обхващат от функционалния имунитет на магистратите дадени квалификации за душевното здраве на страните. Между това тълкуване на чл. 132 от Конституцията и даденото в обжалваното по настоящото дело определение на Софийския апелативен съд на същата разпоредба, няма противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, защото не е налице идентичност на случаите. По настоящото дело в исковата молба не се твърди, че вредите за ищеца са настъпили от квалификации за неговото здраве , направени в постановените от ответниците съдебни актове. Твърденията са за бездействие при изпълнение на служебните им задължения , следователно не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК. За пълнота на изложението, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че посочената от частния жалбоподател незадължителна съдебна практика е изоставена със задължителната практика по чл. 274 ал.3 ГПК – определение № 502 от 1.10.2009 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г., на ВКС III г. о. , определение № 395 от 9.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2319/2014 г., на ВКС III г. о. и цитираните в него други определения, в които се приема, както и в обжалваното определение, че искове, предявени срещу магистрати за вреди, произтекли от действията им, осъществени в рамките на осъществяваната от тях правораздавателна и служебна дейност, са недопустими поради липса на процесуална легитимация.
В останалата част в изложението за въведени доводи за неправилност на въззивното определение, които не са относими за производството по чл. 288 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд № 1311 от 18.05.2015г. по ч. гр.д.№ 1076/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top