3
определение по гр.д.№ 4629 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 16.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4629 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Начева срещу решение № 883 от 20.05.2015 г. по в.гр.д.№ 675 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 4736 от 09.12.2014 г. по гр.д.№ 11044 от 2014 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от С. И. Начева и А. И. Т. срещу С. И. Т., И. С. Т., И. С. Л. и Р. С. Г. иск за обезсилване на основание чл.288, ал.7 ГПК /отм./ на решение от 15.11.1995 г. за възлагане на имот по делбено дело № 2578 от 1991 г. на Пловдивския районен съд.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторката, обжалваното решение противоречи на посочена от нея задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Освен това, според нея, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос, уточнен от съда както следва: обвързано ли е с давностен срок искането за обезсилване на възлагателно решение по чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК /отм./ и важи ли за това искане общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
В писмен отговор от 06.08.2015 г. ответниците по жалбата С. И. Т., И. С. Т. и И. С. Л. оспорват същата. Претендират за направените по делото разноски.
Ответницата Р. С. Г. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за обезсилване на възлагателно решение по делбено дело, въззивният съд е приел за основателно направеното от ответниците възражение за изтекла давност за предявяване на този иск. Приел е, че искането за обезсилване на възлагателно решение по реда на чл.288, ал.7 ГПК /отм./ се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност, която започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на присъдените суми за уравнение.
Така постановеното решение не противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, в което не е разгледан и разрешен въпроса дали преобразуващото право да се иска обезсилване на възлагателно решение се погасява по давност. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС поради следното: По посочения от касаторката и съществен за делото правен въпрос /обвързано ли е с давностен срок искането за обезсилване на възлагателно решение по чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК /отм./ и важи ли за това искане общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД/ има съдебна практика: например, решение № 282 от 11.05.2009 г. по гр.д.№ 1714 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. Обжалваното решение напълно съответства на тази съдебна практика, а след постановяването на същата не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат нейната промяна.
Поради изложеното, касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата С. И. Т., И. С. Т. и И. С. Л. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 883 от 20.05.2015 г. по в.гр.д.№ 675 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав.
ОСЪЖДА С. И. Начева с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.1, офис 10 да заплати на С. И. Т., И. С. Т. и И. С. Л. всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.С. П. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.