Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4730_15_opr_288_partage_I_201zut
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 16.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4730 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. О. срещу въззивно решение № 103 от 26.06.2015 г. по гр.д. № 282 /2014 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 499 /21.10.2014 г. на Търговищкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между А. А. О. и А. К. Х. на дворно място с площ 1 595 кв.м., за което е отредено УПИ ІV-22, в кв.9 по плана на [населено място], [община], с посочени граници (съседни УПИ) при квоти по 1 /2 ид.ч. за всеки един от двамата съделители.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна А. К. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу въззивно решение по допускане на съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е поискал и получил становище на главния архитект на общината за поделяемост на урегулирания поземлен имот (нататък и УПИ) на два УПИ, във всеки един от които се намират единствено постройките, притежавани в индивидуална собственост от всяка една от страните по делото и предписание от главния архитект по чл.201,ал.3 ЗУТ съсобствениците да внесат в общината проект за частично изменение на плана за регулация за разделяне на урегулирания поземлен имот на два УПИ.
В. съд е приел, че се иска допускане на делба на дворно място в селска територия с площ 1 595 кв.м., в който има две самостоятелни сгради, собственост на всеки един от двамата съделители. Че безспорно е налице етажна собственост. Но делбата на парцела е допустима, доколкото законодателят е предвидил възможност за разделяне на дворното място съгласно инвестиционен проект по чл.203 (чл.201) ЗУТ и чл.39 ЗС. В. съд е приел, че във въззивната инстанция е установено от представен инвестиционен проект, че е възможно без никакви преустройства парцелът (УПИ) да се подели на две части, т.к. всеки от новообразуваните парцели (УПИ) е достатъчно голям да обслужва всяка една от сградите и че на този етап (във фазата по допускане на делбата) не е необходимо този проект да е одобрен от главния архитект. Парцелът, предмет на делбата, е много по-голям от необходимата по строителни норми обслужваща част. В настоящия случай разделянето е съобразено и възможно с оглед строителните правила и норми и поисканата делба следва да бъде допусната. По отношение на квотите няма спор.
Във връзка с оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд за допустимост на делбата на дворното място, жалбоподателят извежда правни въпроси.
1. дали е допустима делба на съсобствено (между двама) дворно място, в което са построени две отделни сгради, всяка една в индивидуална собственост на всеки един от съсобствениците на дворното място, за който жалбоподателят твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 242 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 1459 /2010г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 825 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 99 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 1162 /2008 г. на ВКС, ІІ г.о., с които е приета че съдебна делба е недопустима.
2. дали проект за разделяне по чл.201 ЗУТ може да бъде одобрен без влязло в сила решение по допускане на делбата, за който жалбоподателя не обосновава предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд първият въпрос е обуславящ. той е по приложението на чл.201 ЗУТ, но не е разрешен в противоречие с посочените решения на ВКС, в които е визирана различна фактическа обстановка, поради което и няма противоречия в разрешенията.
В посочените решения не е установена фактическа обстановка, в която при действието на ЗУТ урегулираният поземлен имот (УПИ), чиято делба се иска между двама съсобственици с равни права (равни квоти – по 1 /2 ид.ч.), е достатъчно голям (с площ 1595 кв.м.) и застроен по такъв начин, че да може да бъде поделен съгласно устройствените правила и норми на два отделни УПИ във всеки от който да попадат единствено постройките, притежавани в индивидуална собственост от един от двамата съсобственици.
Теренът никога не е обща част по естеството си, а може да бъде обща част по предназначение и то само доколкото е застроен по такъв начин, че единственото му предназначение е да обслужва постройките в него.
Към това следва да се добави, че от самото съдържание на разпоредбата на чл.201,ал.2 ЗУТ е видно, че законодателят е предвидил възможност за поделяемост на две или повече части на урегулирани поземлени имоти, в които има сгради и строежи, като пречката за това е урегулираните поземлени имоти, които се създават, да не са с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.
Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото е прието, че за допускане на делбата е достатъчно становище на главния архитект за поделяемост на процесния урегулиран поземлен имот. По този въпрос жалбоподателят не е обосновал и нито една от трите предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 600 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие (л.27).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 103 от 26.06.2015 г. по гр.д. № 282 /2014 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о.
Осъжда А. А. О. да заплати на А. К. Х. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.