О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.638
София, 16.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2602/2015 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 209 от 08.06.2015 г. по в.т.д.№ 145/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено постановеното от Пловдивския окръжен съд решение № 25 от 12.05.2015 г. по т.д.№ 459/2014 г., с което на основание чл.630, ал.1 ТЗ по молба на [фирма], [населено място] касаторът е обявен в неплатежоспособност с начална дата 01.09.2012 г. и е открито производство по несъстоятелност.
В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост и постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ и алтернативно да се измени началната дата на неплатежоспособност, като за такава се приеме 31.05.2004 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити съображения за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация поради разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички наведени доводи в жалбата, повдигнат във връзка с отказа на съда да изложи мотиви защо не е оборена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, както и за дължимата от съда преценка дали спирането на плащанията се дължи на състояние на невъзможност за погасяване на задълженията или на други причини. Позовава се на Решение № 118 от 09.0820013 г. на ВКС по т.д.№ 1042/2012 г., ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното по чл.630, ал.1 ТЗ решение за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е приел, че периодът 2012 г. – м.май 2014 г. е изследван от вещото лице само въз основа на заверените от управителя баланси на дружеството, ГФО и Г., без то да е разполагало с касови отчети, с данни за фактическа наличност чрез инвентаризация на парични средства, вземания и оценка на събираемостта им, оценка на материали и стоки, анализ на дебиторски вземания. При липсата на такива данни е счетено, че изчислените показатели за ликвидност за 2013 г., които са в рамките на нормалните, не отразяват обективно финансовото състояние на дружеството. Изтъкнато е, че на вещото лице освен че не са представени необходимите документи, въз основа на които да се изследва реалното финансово състояние на предприятието, имало данни за немотивирано отписване от дружеството на задължения, бракуване на активи, неоснователно намаляване на незавършеното производство и предоставените аванси. Изследвани са пасивите на ответника, като въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието, че задълженията му към доставчици, възникнали в периода 2009 – 2012 г., са в размер на 192 316.69 лв., дългосрочни задължения към [фирма] в размер на 27 143 лв., както и публично-правни задължения – данъчни и осигурителни, за събиране на които още през 2010 г. е образувано изпълнително дело за задължения в размер на 159 994.52 лв. главница и начислени лихви към 05.11.2014 г. в размер на 86 944.94 лв., по които ответникът извършил плащания в общ размер 14 994.86 лв., като последното за сумата 96.38 лв. е направено на 15.10.2012 г. Решаващият състав се е аргументирал, че в тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ, и да ангажира доказателства, обосноваващи временни затруднения за извършване на дължимите плащания или че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредитора, но жалбоподателят не е установил по делото с необходимите счетоводни документи нито наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, нито обстоятелството, че затрудненията му да временни по смисъла на чл.631 ТЗ. При положение, че не била оборена презумпцията на чл.608 ТЗ е прието, че длъжникът е неплатежоспособен, с начална дата на неплатежоспособност – 01.09.2012 г., като дата, на която са спрени плащанията на задължения по търговски сделки. Във връзка с възражението му е изтъкнато, че на 29.10.2013 г. плащане действително е било извършено в размер на сумата 16 914.23 лв., но като резултат от предприетото от Н. принудително изпълнение към него. Показателна според съда била и констатацията на счетоводния експерт, че след 31.05.2014 г. ответното дружество не е осъществявало никаква дейност, не е съставяло каквито и да било счетоводни документи и отчети, като на назначената във въззивното производство нова съдебно-счетоводна експертиза не били представени както данни за финансовото му състояние към този момент, така и документи, които да обосноват извод за достоверност на отразените в ГФО размери на наличните краткотрайни материални активи и на паричните средства.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ са обуславящи изхода на делото, но въпреки наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не обосновават допускането на касационния контрол, тъй като не е осъществена релевираната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. В Решение № 118 от 09.0820013 г. на ВКС по т.д.№ 1042/2012 г., ТК, І т.о., на което касаторът се позовава е прието, че в тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, съответно приложението на ал. 3 вр. ал. 2 ТЗ, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, а при оспорване на вписванията в счетоводните/търговските книги, тежестта на доказване на редовността им се носи от ползващата се от вписванията страна. Въззивната инстанция в съответствие с посоченото по-горе разрешение, в хипотезата на установена нередовност на съставените от ответника баланси, ГФО и Г., наличието на установени изискуеми публични и произтичащи от търговски сделки краткосрочни и дългосрочни задължения е разпределил тежестта на доказване на състоянието на неплатежоспособност и началната му дата.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209 от 08.06.2015 г. по в.т.д.№ 145/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: