ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1277
София, 16.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4224 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.Г. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 06.ІV.2015г. по в.гр.д. № 3401/2014г.
Ответникът по касационната жалба К. Х. П. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима само в частта във връзка с претенцията по чл.128 КТ – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. В частта по претенцията по чл.215 КТ въззивното решение е необжалваемо по силата на чл.280 ал.2 ГПК с оглед предявения й размер – 2097.50 евро, т.е. под 5000лв. Ето защо в тази част касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл.128 КТ ВКС на РБ констатира следното:
С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 09.VІІ.2013г. по гр.д № 33436/2012г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на К. Хр.П. 2952.39 евро, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.ІХ.2011г. – 17.Х.2011г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е установен по делото сключен между страните трудов договор. На една и съща дата – 23.VІ.2011г. – те са подписали срочен трудов договор за длъжността „подизпълнител” във връзка с работите, възложени от трето лице, срещу 2000 евро месечно възнаграждение, с място на работа в София и всеки друг строителен обект в България или чужбина, при пълно 8 часа работно време, и граждански договор, по който ответникът възложил на ищеца да осъществява ръководни дейности като „менажер на строителна площадка”, находяща се в [населено място], Франция, за посочения период, като възложените дейности са изключително по организация и контрол на изпълнението на поети от ответника строителни работи по договор с трето лице, вкл. да следи за спазването на изискванията по охрана на труда и да извършва инструктаж на изпълнителския персонал, срещу задължение за изплащане на възнаграждение в размер на 2600 евро в едноседмичен срок от приемане на възложените работи, ежемесечно и в брой. Съдът е приел, че за естеството на правоотношението между страните се съди не от заглавието на договора, а от съдържанието на правата и задълженията по него. Фактът, че освен трудовия страните са сключили и друг договор за същото, не прави правоотношението между тях такова по договор за изработка. При трудов договор не се дължат конкретни резултати, а упражняване на труд в определено работно време и на определено място, при спазване на трудова дисциплина и съществуваща йерархична зависимост на работника. В сключения между страните трудов договор тези елементи са налице – ищецът не е поел задължение да изработи нещо, а да работи като подизпълнител на възложени на ответника дейности, на пълно работно време, при уговорено работно място. Уговорките в т.н. „граждански договор” не изключват, не противоречат, а само допълват съдържанието на възникналото трудово правоотношение, с този договор ищецът не е поел задължение да осъществи конкретен резултат, да изработи нещо, а да изпълнява присъщи за длъжността си „менажер на строителна площадка” /технически ръководител на строеж/ дейности, продължително и многократно за срока на действие на договора, с конкретно работно място. В този договор не се сочи критерий относно качествено изпълнение на дейностите и в тази връзка е лишено от съдържание уговорката за приемане на работите от ответника; естеството на тези работи не ги определя като конкретни трудови резултати, а като трудови функции, именно те представляват длъжностната характеристика на ищеца; показателно за вида на правоотношението е, че в „гражданския договор” задължението на ответника е да заплаща ежемесечно възнаграждение и то за изпълнение на работата, а не за изпълнената или приета работа. В подкрепа на извода, че правоотношението е трудово, е и заповедта на управителя на дружеството от 12.Х.2011г. ищецът да преустанови работа на обекта във Франция, т.е. ясно е манифестирана работодателската власт на ответника /йерархична зависимост между страните при граждански договор няма/. Без значение за валидността или характера на договора е липсата на регистрация в ТД на НАП, за това се носи административна отговорност. В тежест на ответника е да установи, че е заплащал на ищеца уговореното трудово възнаграждение, което не е сторено по делото – според заключение на вещо лице възнагражденията за септември и част от октомври 2011г. в размер на присъдената сума са начислени, но не са изплатени.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. дали при наличието между страните на два договора – трудов и граждански – следва да се игнорира гражданския и отношенията да се уредят изцяло съгласно трудовия или не и дали трудово и облигационно правоотношение между едни и същи страни следва да се развиват паралелно или едното да бъде приемано като конкретизация на другото и да бъде игнорирано като самостоятелен източник на облигационни отношения – в противоречие с практиката на ВКС; 2. дали при неизпълнение на процедурата по връчване на уведомление по чл.62 ал.3 КТ, вкл. поради липса на регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, може да се приеме, че е учредено валидно трудово правоотношение, и дали без да е доказано по несъмнен начин от работника, че му е било връчено копие от трудовия договор заедно с уведомлението от ТД на НАП, той може да претендира трудово възнаграждение – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3. дали ако в договор е уговорено, че едната страна се задължава „за изпълнение на работата”, то това значи, че договора е трудов или че е граждански само поради така формулираната клауза, и дали в процеса на тълкуване на волята на страните съдът следва да държи сметка за съдържанието на целия договор или единствено на избрани думи и клаузи от него – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Първият поставен от касатора въпрос е неотносим към изхода на спора, защото не е насочен към извода на въззивния съд, че не са налице в случая две различни правоотношения между страните, възникнали с трудовия и с гражданския договори.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване и по останалите два поставени от касатора въпроси на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не сочи и не е обосновал нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящо бланкетност на твърдяното от него основание за допускане на касационно обжалване.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не е игнорирал в случая гражданския договор, а го е тълкувал съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД /не само на уговорката „за изпълнение на работата”/ и е заключил, че всъщност той представлява конкретизация на трудовия договор чрез определяне на възложените на ищеца трудови функции по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решението на СГС, ГО, ІV-а състав, № 2280 от 06.ІV.2015г. по гр.д № 3401/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на СРС, 70-ти състав, от 09.VІІ.2013г. по гр.д. № 33436/2012г. в частта по претенцията по чл.215 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-а състав, № 2280 от 06.ІV.2015г. по гр.д № 3401/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на СРС, 70-ти състав, от 09.VІІ.2013г. по гр.д. № 33436/2012г. в частта по претенцията по чл.128 КТ.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: