ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1276
София, 16.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4485 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Ц. като процесуален представител на А. С. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 20.ІV.2015г. по гр.д. № 2639/2014г.
Ответникът по касационната жалба С. И. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Бр.Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима само в частта във връзка с претенцията за подобрения – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. В частта по претенцията за присъждане на заплатен от ищеца за сметка на ответника данък сгради и такса битови отпадъци въззивното решение е необжалваемо по силата на чл.280 ал.2 ГПК с оглед предявения й размер – 844.18лв., т.е. под 5000лв. Ето защо в тази част каосационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията за подобрения ВКС на РБ констатира следното:
С обжалваното въззивно решение В. е отменил решението на В. от 17.VІІ.2014г. по гр.д № 17137/2013г. в частта по претенцията за подобрения за сумата 10025лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил А. Ст.А. да заплати на С. Ив.А. посочената сума, представляваща стойността на извършените от ищеца в периода 2008 – 2013г. подобрения, подробно посочени, в съсобствения на страните /при квоти ? за ищеца и ? за ответника/ апартамент в [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на писмени доказателства, показания на свидетели и заключение на вещо лице, че ищецът е извършил подобрения в процесния имот без съгласието, но без изрично противопоставяне на ответника, и без да е изменил намерението си на владелец на своята идеална част и на държател на частта на ответника; ищецът е извършил работата и в свой интерес /за да осигури годно за обитаване жилище за себе си/; при това положение отношенията му с ответника се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, като отговорността на ответника е за поетите задължения, необходимите и полезни разходи и увеличената вследствие подобренията стойност на съсобствения имот, която в случая съобразно дяла на ответника е в размер на присъдената сума.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая били налице тези предпоставки за допускане на касационно обжалване, защото по един и същи правен спор, въз основа на едни и същи доказателства, били постановени две напълно противоречащи си решения на първата и въззивната инстанции, освен това липсвало точното прилагане на материалноправните норми, уреждащи отношенията между страните, а правилното и точно прилагане на нормите било от значение за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното валидно и допустимо въззивно решение не следва да бъде допускано.
Касационното обжалване се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. По силата на диспозитивното начало в гражданския процес въпросите следва да бъдат посочени от касатора, който следва и да обоснове наличието на противоречива съдебна практика при разрешаването им или липсата на практика по тях, или необходимост от промяната й поради неточно тълкуване на приложимите норми, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, при непълни, неясни или противоречиви закони, за осъвременяване на практиката предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /виж в този смисъл ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Изложението на касатора е бланкетно – той не е посочил въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл /твърдението /също бланкетно/ в изложението за неточно прилагане на материалния закон представлява оплакване по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато/, а не сочи и не е обосновал и наличието на някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Въпросите, обусловили изхода на спора, касационният съд не може да вземе предвид служебно и с оглед правото на защита на насрещната страна. Следва да се посочи и че противоречието между първоинстанционното и въззивното решения по един и същи спор не представлява основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. С. А. от [населено място] срещу решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 754 от 20.ІV.2015г. по гр.д № 2639/2014г. в частта по претенцията за присъждане на 541.28лв., представляващи размера на данък сгради и такса битови отпадъци, дължим от А. А., заплатен от С. А..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 754 от 20.ІV.2015г. по гр.д № 2639/2014г. в частта по претенцията за присъждане на 10025лв., представляващи стойността на извършени подобрения.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: