О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1279
гр.София, 16.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4811/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на А. П. Р. и на П. на Р. Б. (П.) срещу въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 359 от 15.06.2015 г. по гр.д.№ 390/ 2015 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 2268/ 2014 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на А. Р. 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление, като за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв искът е отхвърлен.
А. Р. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по материалноправните въпроси съставлява ли критерий за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от неоснователно обвинение по смисъла на чл.52 ЗЗД вида на престъпна дейност, за която е било обвинението (еднократно извършено деяние или продължавано престъпление); съставлява ли такъв критерий като елемент от продължителността на наказателното производство времето преди привличане на обвиняемия; здравословното състояние на обвиняемия ограничава ли критерия по чл.52 ЗЗД в строго определени граници. Счита, че по тези въпроси има противоречива съдебна практика и че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът П. обжалва решението в осъдителната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК също повдига материалноправния въпрос съставлява ли критерий за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди времето от образуване на наказателното производство до повдигане на обвинението, както и кои са обстоятелствата, релевантни за този критерий. Освен това повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. на по тълк.д.№1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване на решението се явяват неоснователни.
За да уважи частично предявените искове, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че на 16.02.2006 г. П. е образувала предварително следствие срещу А. Р. за извършено престъпление по чл.282 ал.1 НК в качеството му на изпълняващ длъжността кмет на [община]. На 24.10.2006 г. ищецът е привлечен като обвиняем, впоследствие още два пъти срещу него е съставяно постановление за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение (подписка). На 27.12.2006 г. срещу него бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК, но съдебното производство било прекратено, а делото – върнато на П. за отстраняване на процесуални нарушения. Последвало прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, но актът за това бил отменен по жалба на лицето, сочено като ощетено от действията му. А. Р. отново бил привлечен като обвиняем и срещу него бил внесен обвинителен акт за извършени две престъпления по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК. Образуваното по акта съдебно производство приключило с оправдателна присъда, но по протест на прокурор тази присъда била отменена от въззивната инстанция и делото било върнато за ново разглеждане. Последвала втора оправдателна първоинстанционна присъда, протестирана от прокурор, но потвърдена от въззивния съд. По протест на П. било образувано производство за касационен контрол, като с решение от 10.07.2009 г. на Върховния касационен съд въззивното решение е оставено в сила и с това е сложен край на наказателното производство срещу ищеца. Той понесъл тежко предприетото срещу него наказателно преследване, притесненията от обвиненията се отразили негативно както на здравословното му състояние, така и на цялостното му поведение. Авторитетът му на активен гражданин и администратор в [община] бил сринат, доброто име, с което се ползвал до момента на обвинението, било загубено. В професионален аспект ищецът загубил възможността за реализация, предвид разрушеното доверие в него, страдал и от притесненията, които причинява на семейството си. Той се изолирал от обществото, преустановил контактите с приятели и познати и изпитвал психически смущения. Като съобразил, от една страна, продължителността на наказателното производство, тежестта на обвинението, степента на засягане на личната емоционална сфера на ищеца, а от друга – липсата на сериозно влошаване на здравето на ищеца и бързото преодоляване на последиците от неоснователното обвинение след приключването на производството, съдът счел за справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер 10 000 лв. Съдът обсъдил доводите на П., че не се установява причинна връзка между вредите, търпени от ищеца, и повдигнатото срещу него обвинение, но ги счел за неоснователни. Посочил също, че продължителността на наказателното производство се определя според това, кога е образувано наказателното производство срещу ищеца, а не от датата на повдигнатото обвинение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният и от двамата жалбоподатели материалноправен въпрос относно приложението на критерия „справедливост” по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди от неоснователно обвинение, обуславя обжалваното решение. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Практиката по въпроса за релевантните при определяне на размера на обезщетението обстоятелства е уеднаквена още с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., с което обжалваното решение е съобразено, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. А съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК биха били налице тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин в обжалваното решение и в друг, влязъл в сила, съдебен акт. Установяването на тези предпоставки е в тежест на касатора, а в случая представеното от ищеца решение по гр.д.№ 556/ 2011 г. на Великотърновски окръжен съд няма данни да е влязло в сила. Освен това то не разрешава въпроса за приложение на критерия „справедливост” в противоречие с начина, по който е разрешен в обжалваното решение. С него е присъдено по-голямо обезщетение, но при различни релевантни за определяне на размера му обстоятелства, поради което не може да става въпрос за съществуваща противоречива практика на съдилищата по правния въпрос, поставен от ищеца.
Обуславя решението и поставеният от двамата касатори материалноправен въпрос съставлява ли критерий за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди продължителността на наказателното производство от образуването му до привличане на дееца като обвиняем. Той обаче също не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената от Върховния касационен съд съдебна практика (срв. решение № 187/ 13.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1215/2011 г., I. г.о.). Продължителността на наказателното преследване срещу неоснователно обвиненото лице се преценява от моментна на образуване на производството срещу него, а не от момента на привличането му като обвиняем. Обжалваното решение е съобразено с тази практика и по този въпрос също няма основание за допускане на касационен контрол.
Що се касае до въпроса ограничен ли е критерият за справедливост в строго определени граници според здравословно състояние на обвиняемия, то той не обуславя въззивното решение. В него съдът не е изложил мотиви за такава ограниченост, а само е изложил съображения, че липсата на съществено и трайно влошаване на здравето обуславя занижен размер на обезщетението. Разрешението съответства на разясненията, дадени с ППВС № 4/ 1968 г. и по този въпрос също не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
И по процесуалноправните въпроси, релевирани от ответника П., не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Съдът по същество е обсъдил становището на този касатор и е отхвърлил възраженията му по въпроса налице ли е причинна връзка между неоснователно повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение и търпените неимуществени вреди. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано. В това производство съдът контролира само правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти, без да може да прави различни фактически констатации. Въззивният съд е установил наличие на причинна връзка и е изложил мотиви защо приема наличието на такава, поради което актът му не противоречи на практиката на ВКС.
По тези съображения Върховният касационен съд приема, че по исканията и на двете страни в производството не са налице предпоставките за осъществяване на касационен контрол върху обжалвания акт и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 359 от 15.06.2015 г. по гр.д.№ 390/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: