О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
гр.София, 16.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5009/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. Б. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 901 от 05.02.2015 г. по гр.д.№ 13853/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 58985/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против У. и. „С. К. О.”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 104/ 14.07.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтажист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 1 664,64 лв.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по въпросите (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) за задължението на въззивния съд при мотивиране на решението си да изложи съображения по всички искания и доводи във въззивната жалба и за допустимостта на иск за отмяна на незаконно уволнение, предявен след срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, ако заповедта за уволнение не е връчена на работника. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – У. и. „С. К. О.” – оспорва жалбата с доводи, че поставените въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд и поради това няма основание по тях решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд (чрез излагане на собствени фактически и правни съображения) е приел, че ищцата е заемала въз основа на трудов договор длъжността „монтажист” при ответното издателство. На 14.07.2011 г. срещу подпис й е връчена заповед на законния представител на работодателя, с която трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата. Уволнението е оспорено с искова молба, която е постъпила в съда на 20.12.2011 г. Тъй като срокът по чл.358 ал.1 т.2 КТ е пропуснат, а ответникът е направил в отговора срещу исковата молба възражение за давност, то предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
При така изложените от инстанцията по същество мотиви, процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд при мотивиране на решението си да изложи съображения по всички доводи във въззивната жалба, не обуславя обжалваното решение. В него въззивният съд не е приел, че не следва да обсъжда доводите на въззивницата, нито фактически е достигнал до този резултат. Единственият наведен от ищцата довод във въззивната й жалба е обсъден от въззивния съд в решението и е отхвърлен. Дали мотивите на въззивното решение са правилни, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода от спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не обуславя въззивното решение и процесуалноправният въпрос за допустимостта на иска за оспорване на незаконно уволнение, подаден след срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, ако уволнителната заповед не е връчена на работника. От фактическа страна въззивният съд е приел, че такова връчване е осъществено на 14.07.2011 г. Фактическите констатации на съда по същество, също не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Контролират се само правните му разрешения, но при установените от него факти. След като по делото е приет за доказан фактът на връчване на уволнителната заповед на определена дата, правният въпрос би ли бил допустим иска, ако такова връчване няма, е неотносим за резултата по обжалвания акт. Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, това не би имало значение за изхода от спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 901 от 05.02.2015 г. по гр.д.№ 13853/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: