О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
гр.София, 16.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4942/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. д. „М. – Н.” с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 330 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 414/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 6699/ 2014 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма], клон Р., иск, квалифициран по чл.422 ГПК, за признаване за установено, че [фирма], клон Р., дължи на А. д. „М. – Н.” сумите 5 640 лв неплатени възнаграждения по договори за правна защита и съдействие, 522,92 лв мораторна лихва за период 30.11.2013 г. – 28.10.2014 г. и законната лихва върху главницата от 28.10.2014 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6158/ 2014 г. на Русенски районен съд.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) 1.дължи ли се възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, уговорено за събиране на вземания от длъжник на доверителя, ако доверителят отчужди вземането с цесия и 2.дължи ли се това възнаграждение едва след плащане на уговорената по договора за цесия цена от цесионера на цедента. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна [фирма], клон Р., оспорва допустимостта на жалбата с доводи, че спорът е за изпълнение на търговска сделка, а цената на иска е под 20 000 лв. Евентуално излага доводи за недопускане на касационното обжалване, тъй като повдигнатите въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и за правилността на обжалваното решение.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за недопустимост на жалбата. По смисъла на чл.280 ал.2 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Търговско е делото, когато спорът е за неизпълнение на търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ. Договорът за правно обслужване, сключен между търговец и адвокатско дружество, не е от кръга сделки, посочени в чл.1 ал.1 ТЗ, нито е свързан с упражняваното от търговеца занятие. Поради това спорът за изпълнение на задължения по този договор, когато е отнесен пред съд, е гражданско дело и въззивното решение по него подлежи на касационно обжалване, щом цената на иска е над 5 000 лв.
Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно. За да отхвърли предявените установителни искове, въззивният съд приел (чрез излагане на собствени правни съображения и препращане към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК), че на 01.03.2011 г. между страните по делото е сключен договор за предоставяне на правна услуга. Като изпълнител по него, А. д. „М. – Н.” се задължило да осъществява на абонаментен принцип срещу възнаграждение правно обслужване на клона на [фирма] в [населено място]. В договора било уговорено, че за процесуално представителство в заповедно и изпълнително производство на А. д. „М. – Н.” се заплаща отделно възнаграждение, но след погасяване на присъденото вземане в пълен размер. Съдът посочил, че сумата по обуславящия иск се претендира именно за осъществено от А. д. „М. – Н.” представителство в изпълнителни и заповедни производства, но по нито едно от тези производства не е установено пълното събиране на присъдените в тях вземания. Като ирелевантно за спора обстоятелство е прието, че вземанията, за които заповедните и изпълнителните производства са образувани, са прехвърлени чрез цесия от [фирма], клон Р. на трето лице, защото плащане по този договор не е извършено и банката не може да се счита удовлетворена.
С оглед мотивите на инстанцията по същество поставените материалноправни въпроси обуславят обжалваното решение, но те нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или има такава, но тя се нуждае от осъвременяване или промяна, както и за да се създаде, осъвремени или промени практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. Тези предпоставки в случая не са налице, защото по повдигнатите въпроси материалният закон е ясен, а практиката по прилагането му е установена и не съществува необходимост нито от осъвременяването, нито от промяната й. При договор за изработка възнаграждение се дължи за изпълненото, при осъществяване на дължимия резултат. Когато изработката е съчетана с поръчка, включваща извършване на действия от името и за сметка на възложителя, възнаграждение за извършените действия изпълнителят дължи според условията в договора. Тези принципни положения важат и за договора за оказване на правна защита и съдействие, с който изпълнителят се е съгласил да получи възнаграждение едва след извършване на действията и доколкото е осъществен резултатът, за чието постигане се е натоварил. Законът позволява уговаряне на адвокатското възнаграждение по граждански дела с оглед изхода на делото (чл.36 ал.4 ЗА) и точно такъв договор в случая е сключен между страните, според фактическите констатации на въззивния съд. Когато с договора е уговорено възнаграждението да бъде дължимо едва след събирането на вземания от длъжник на доверителя, правото на възнаграждение не може да възникне преди осъществяване на този резултат, независимо дали възложителят е отчуждил тези вземания в полза на трето лице. Прехвърлянето на вземането няма погасителен ефект, то преминава от имуществото на цесионера в това на цедента и плащането на цената по цесионния договор няма отношение към съществуването му и неговото изпълнение, включително събирането му по реда на принудителното изпълнение. Друг е въпросът, че с прехвърлянето на вземането събирането му от изпълнителя за стария кредитор става невъзможно, но правен въпрос във връзка с приложението на чл.288 ал.2 ЗЗД не е повдигнат от касатора, нито има касационен довод в тази насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че по поставените въпроси не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 330 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 414/ 2015 г.
ОСЪЖДА А. д. „М. – Н.”, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], клон Р., Е.[ЕИК], [населено място] , сумата 638,15 лв (шестстотин тридесет и осем лева, петнадесет стотинки) възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: