3
определение по гр.д.№ 4827 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 18.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4827 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ваяна Ж. С., Д. Ж. С., Ж. Ж. С. и М. И. И.-С. срещу решение № III-73 от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 779 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № VIII-282 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 9978 от 2013 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от касаторите срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: обект, находящ се в сграда „А“ на жилищна група „С. Н. 2“, изградена в поземлен имот с идентификатор 81178.8.151 по кадастралната карта на [населено място], общ.С., който обект представлява обслужващо помещение № 1 с площ от 418,46 кв.м. на кота +3,80 м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 1660 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 7 от 04.02.2005 г. по в.гр.д.№ 497 от 2004 г. на Великотърновския апелативен съд, решение № 24 от 23.01.2013 г. по гр.д.№ 1371 от 2012 г. на Русенския окръжен съд, решение № 830 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 1809 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о, решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 401 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр.д.№ 3529 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 23 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира преценката си, когато не възприема заключение на вещо лице или кредитира едно от тях при наличието на противоречиви заключения ?
3. Поставено ли е приложението на чл.26, ал.4, предл.1 ЗЗД в зависимост от вида на нищожната договорна клауза, когато е налице заместваща я императивна разпоредба на закона ? Конкретно- нищожните договорни клаузи на договора за прехвърляне на идеални части от недвижим имот, взаимно учредяване право на строеж и разпределянето му между страните и поемане на задължение за строителство могат ли да бъдат заместени от съответно приложимите императивни разпоредби на закона, поради това че не са част от „цял комплект клаузи“ и замяната им с императивната правна норма ще доведе ли до нарушаване на договорната свобода ?
4. Има ли възможен предмет и какво е правното действие на съглашението между бъдещите етажни собственици и изпълнителя на строежа общи части от бъдещата сграда да станат собственост на изпълнителя на строежа, ако няма одобрен проект за обособяването им и изпълнителят не притежава други отделни обекти в сградата ?
5. Отреждането, посредством техническите таблици за площообразуване на една сграда, на общи части от сградата към дадено помещение в нея, изключва ли само по себе си възможността това помещение да е обща част, независимо от това как е предвидено помещението в одобрената проектна документация ?
6. Таблиците за площообразуване част ли са от одобрената проектна документация на сградата ?
7. Предполага ли вреда по смисъла на чл.40 ЗЗД лишаването на ненавършило пълнолетие лице от част от престацията, която районният съд в разрешението си по чл.73, ал.2 СК /1985 г., отм./ е определил, че лицето следва да получи срещу извършеното отчуждаване на имот ?
Освен това, според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
8. В хипотезата на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот, взаимно учредяване право на строеж и разпределението му между страните и поемане на задължение за строителство, може ли да се приеме, че разрешението по чл.73, ал.2 СК /1985 г., отм./ касае само отчуждаването на имота, но не и придобиването на права от насрещната страна ?
Съставлява ли посочената от районния съд в разрешението по чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /отм./ насрещна престация, срещу която съдът разрешава разпореждането с вещни права на ненавършило пълнолетие лице, придобиване на права, за които не се изисква разрешение ?
9. Опорочен ли е договорът, сключен от ненавършило пълнолетие лице в отклонение от издаденото разрешение по чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /отм./, когато имотът се отчуждава срещу по-малко от посоченото в разрешението ?
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.108 ЗС за процесното помещение № 1, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на това помещение- че с договорът от 17.11.2006 г., обективиран в нотариален акт № 55 от същата дата, са се съгласили след построяване на сградата това помещение да стане собственост на ответното дружество [фирма]. По възражението на ищците за нищожност и унищожаемост на горепосочената клауза от договора съдът е приел следното: На първо място е приел, че процесното помещение не е обща част на сградата по предназначение, а отделен негов обект, поради което е можело да бъде предмет на прехвърлителна сделка. На второ място е приел, че договорът не е сключен при липса на съгласие, тъй като една от ищците е упълномощила баща си да сключи този договор, а за сключването на договора от името на останалите ищци бащата е получил разрешение от съда по реда на чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /отм./. Приел е, че неизброяването в пълномощното на имотите, които ще бъдат придобити от ответното дружество след завършване на строителството, не прави пълномощното нищожно. Освен това, е приел за недопустимо ищците да въвеждат твърдение за унищожаемост на договора като възражение, без да са предявили иск за унищожаване на договора. Независимо от това е приел, че искането на ищцата Д. Живкава С. за унищожаване на договора е погасено по давност, а искането на останалите ищци е неоснователно, тъй като по делото има представено надлежно разрешение от съд по чл.73, ал.2 СК /отм./ за извършване на сделката.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката съдебна практика:
1. Решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 1660 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. са постановени по въпроса какво следва да бъде съдържанието на мотивите на въззивно решение, постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. Тези решения нямат отношение към настоящото дело, което се разглежда по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., при който изискванията за съдържанието на мотивите на въззивното решение съществено се различават от изискванията за съдържанието на мотивите на въззивно решение, постановено по реда на отменения ГПК /чл.269 ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
2. В решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините поради които не възприема това заключение. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като въззивният съд е изложил мотиви защо кредитира заключението на вещите лица, според които процесното помещение представлява самостоятелно помещение, а не обща част на сградата по предназначение. Изложени са мотиви и защо не се кредитира особеното мнение на в.л.К. /стр.8 и 9 от въззивното решение/.
3. В решение № 7 от 04.02.2005 г. по в.гр.д.№ 497 от 2004 г. на Великотърновския апелативен съд е прието, че след като клаузата за неустойка в един договор е нищожна, тя може да бъде заменена с императивната норма на чл.86, ал.1 ЗЗД. В решение № 24 от 23.01.2013 г. по гр.д.№ 1371 от 2012 г. на Русенския окръжен съд съдът е обявил за нищожна клаузата в договора, съгласно която поръчителят се е съгласил отговорността му да се ангажира, дори кредиторът да не е предявил иск срещу главния длъжник, и е заменил тази клауза с императивната норма на закона- чл.147, ал.1 ЗЗД. В решение № 830 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 1809 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че нищожната уговорка за връщане на заема във валута следва да бъде заместена от императивната норма на чл.10, ал.1 ЗЗД. Тези решения са напълно неотносимо към настоящото дело, по което няма предявена нито претенция за обявяване нищожност на клауза за неустойка в договора, нито за обявяване нищожност на клауза за поръчителство в договора, нито за обявяване на нищожност на уговорка за връщане на заем във валута. Същите нямат и косвена връзка с настоящото дело, по което, макар и да се претендира нищожност на клауза от договора между страните, съдът е приел, че тази клауза въобще не е нищожна, а не че не може да бъде заместена с императивна норма на закона.
4. В решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 401 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че самостоятелно може да се придобива само такава част от сграда, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен обект. В обжалваното решение по същество е прието същото- че процесното помещение е придобито от ответното дружество, тъй като по одобрения проект на сградата то представлява самостоятелно обособени помещения /четири жилища и склад/.
5. В решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр.д.№ 3529 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и в решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 23 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че предоставената с пълномощното свобода на договаряне относно цената на продавания имот не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация. Обжалваното решение не противоречи на тези решения на ВКС, тъй като в него по същество е прието същото: че сключеният от Ж. С. К.- бащата на ищците Ваяна Ж. С., Д. Ж. С. и Ж. Ж. С.- в качеството му на техен пълномощник договор от 17.11.2006 г. не е нищожен на основание чл.40 ЗЗД, тъй като упълномощеният не е действал във вреда на пълномощниците.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по последните поставени от касаторите въпроси: Тези въпроси /В хипотезата на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот, взаимно учредяване право на строеж и разпределението му между страните и поемане на задължение за строителство, може ли да се приеме, че разрешението по чл.73, ал.2 СК /1985 г., отм./ касае само отчуждаването на имота, но не и придобиването на права от насрещната страна; Съставлява ли посочената от районния съд в разрешението по чл.73, ал.2 СК /1985 г., отм./ насрещна престация, срещу която съдът разрешава разпореждането с вещни права на ненавършило пълнолетие лице, придобиване на права, за които не се изисква разрешение; Опорочен ли е договорът, сключен от ненавършило пълнолетие лице в отклонение от издаденото разрешение по чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /отм./, когато имотът се отчуждава срещу по-малко от посоченото в разрешението/ не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение: В него съдът, след като е тълкувал съдържанието на даденото от съда разрешение по чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /отм./, е приел за установено, че извършената от пълномощника и баща на касаторите Д. С. и Ж. С. отчуждителна сделка напълно съответства и е в границите на даденото от съда по реда на чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /отм./ разрешение. Не е прието, че с договорът от 17.11.2006 г. пълномощникът е отчуждил имот срещу по-малко от посоченото в разрешението на съда. Поставените въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване и поради това, че техният отговор не е свързан с тълкуването и приложението на правна норма, а касае тълкуването на съдържанието на даденото от съда разрешение по чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /отм./, което във всеки конкретен случай би било различно в зависимост от съдържанието на конкретното разрешение.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-73 от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 779 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.