О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4007 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. а. по р. и а. [населено място], представлявано от изпълнителния директор Я. Я., чрез юрисконсулт И. П., против въззивното решение № 1285 от 23 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 10546 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е потвърдено решение № ІІ-55-36 от 25 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 53508/2013 г. в частта му за отмяната като незаконосъобразно на уволнението на А. Д. Г. от [населено място], извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, възстановяване на заеманата преди уволнението работа и осъждане на предприятието да й плати като обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 31 октомври 2013 г. – 20 февруари 2014 г. сумата от 2999,97 лева, и въззивният съд допълнително е присъдил сумата от 1800,03 лева за периода на оставане без работа 20 февруари – 30 април 2014 г., ведно с лихвата от подаването на исковата молба.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с доказателствата по делото е прието, че касаторът не е провел доказване, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, тъй като тя не фигурира в новото щатно разписание, и съдът неправилно е оценявал основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – функциите на длъжността продължават да съществуват и се упражняват от лице по служебно правоотношение, което не фигурира в предходното щатно разписание – в утвърденото ново щатно разписание вместо една бройка „старши счетоводител” се запазват основните трудови функции на длъжността „главен специалист-касиер”. Като неправилен се сочи изводът на съда, че не е запазена длъжността с основните й трудови функции, а съществуващата в отдел „Управление на собствеността” длъжност „главен специалист” е с други функции, различни от финансово-счетоводните, вменени на ищцата. Сочат се като осъществени и редица процесуални нарушения – некоригиран доклад, неправилно разпределена доказателствена тежест и пр., като и че липсва обсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупността им. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата А. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество приема обжалваното решение за правилно.
Въззивният съд приема, че оспореното уволнение е предприето във връзка с устройствения правилник на И., и относимото длъжностно разписание. При преобразуване в дирекциите на работодателя, в новото щатно разписание длъжността „главен специалист” в отдел „Финансово-счетоводно обслужване” не съществува. Счетено е, че работодателят не е провел доказване, че длъжността, заемана по трудово правоотношение от ищцата, е предвидено да бъде заета по служебно правоотношение и при запазване на основните й, характеризиращи я трудови функции.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита налице ли е съкращение в щата при запазване на функциите, изискванията и основните задължения на длъжността, заемана от ищцата, които не престават да съществуват. Този въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд не е приел оплакванията на работодателя срещу отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради липсата на ангажирани доказателства, които да водят до извода за запазване на основните характеризиращи длъжността трудови функции и по длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение. При това на работодателя изрично е било указано в доклада на първата инстанция, че в негова тежест е да установи, че заеманата от ищцата длъжност е определена за заемане от държавен служител, което е налагало да се представят доказателства за запазване на функциите, характеризиращи длъжността, заемана до момента на промяната от ищцата, в определената за заемане по служебно правоотношение длъжност. Тъй като по делото данни за определените за последната длъжност функции не се представят (такива не се съдържат в представените длъжностно разписание, поименно разписание на длъжностите, доклад на изпълняващия длъжността главен секретар на агенцията, заповед за утвърждаване на структура на административните звена и заповед за утвърждаване на длъжностното разписание), то въззивният съд е констатирал неизпълнение на доказателствената задача на работодателя. Затова следва са се приеме, че въпросът, свързан със запазване на функциите, изискванията и основните задължения на длъжността, заемана от ищцата, като база за опровергаване извода на съда, че не се установява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, а е осъществено това по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, не е обусловил изхода на спора.
По същината си вторият въпрос – налице ли е идентичност на длъжността „главен специалист-касиер” по отмененото длъжностно разписание, заемана по трудово правоотношение от ищцата, с длъжността „старши счетоводител” по новото щатно разписание на длъжностите в И., определена за заемане по служебно правоотношение, щом тя е с друго наименование, но с идентични функции, задължения и отговорности, към които са възложени и допълнителни, преповтаря твърдението на работодателя за идентичност на функциите за двете длъжности, без обаче това да е установено в спора от страна на работодателя с оглед доказването на законосъобразното упражняване на потестативното право на прекратяване на трудовото правоотношение по избрания от работодателя ред. Ето защо и вторият изричен правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, а цитираната практика на ВКС се основава на установени по делото съвпадения в определящите длъжността трудови функции.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените пред касационния съд разноски от 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1285 от 23 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 10546 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
ОСЪЖДА И. а. по р. и а., ЕИК[ЕИК], да заплати на А. Д. Г. с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: