О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1351
София, 26.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4611 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Н. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Р., против въззивното решение № 97 от 4 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 86 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2015 г., с което е потвърдено решение № 150 от 24 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 292 по описа на районния съд в гр. Тутракан за 2013 г. за отхвърляне иска на А. за осъждане на Църква (храм) „Р. Б.” [населено място], обл. С., да му заплати обезщетение за пропуснати ползи поради неизпълнение на облигационно задължение, поето с договор за аренда на земеделска земя от 1 октомври 2009 г., за стопанската 2012/2013 г., в размер на 14250 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в разрез с доказателствата по делото съдът приема, че касаторът не е установил реалната възможност да получи блага, което е било осуетено от ответника. Подчертава се, че стойността на това, от което касаторът бил лишен, е изяснено от експертизата, без данни културата да е била унищожена – при три откоса на посев на люцерна на съответната възраст, е установен добив на декар от 75 броя бали на стойност 5 лева всяка или за целия размер на земята 3750 бали, от стойността на които да се спаднат разходите от 4500 лева. Сочи се неправомерното поведение на ответника, който предоставил земята на друго лице, като ищецът не е могъл да направи каквото и да било, без да бъде упрекнат в самоуправство. Касаторът намира, че съдът не е съобразил събраните множество доказателства, включително свидетелските показания. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се иска допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът Църква „Р. Б.” [населено място], обл. С., представлявана от свещени Й. Н. Й., чрез процесуалния си представител адв. Д. К., в отговор на касационната жалба сочи липсата на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество оспорва касационната жалба.
Въззивният съд определя сключения между страните договор от 2009 г. за срок от четири стопански години като наемен. При безспорното обстоятелство, че през стопанската 2012/2013 г. имотът е бил предоставен от ответника на трето лице, е счетено, че е установено неизпълнение на задълженията по договора да осигури необезпокоявано ползване на имота от ищеца за последната година от действието на договора. Споделен е изводът на първата инстанция за недоказаност на претенцията, тъй като в тежест на ищеца е било да докаже, че е имал реална възможност да придобие имуществени блага, която е осуетена от действието на ответника – такава възможност за увеличаване на имуществените блага е била налице преди действието, както и че в обстановката, съществуваща преди извършването на действието, ползата неминуемо е щяла да бъде придобита. Счетено е за необходимо още ищецът да докаже, че е положил всички необходими усилия да придобие тази полза и само вредоносното действие на ответника е било факторът, който е попречил на придобиването на ползата. Тъй като сочените обстоятелства не са доказани по безспорен начин, искът е бил приет за недоказан.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване, тъй като касаторът не е посочил правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който да се извърши преценката за наличието на допълнителните основания по т. 1-3 на същия текст.
Нито в касационната жалба, нито в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да бъде подложен на преценка в процедурата по чл. 288 ГПК за това дали не е разрешен в нарушение на практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага се, че въззивният съд е допуснал фрапиращи неточности при постановяване на съдебния си акт, нарушени са основни принципи на правото, залегнали в процесуалния и материалния закон, възприемане на изводите на първата инстанция без задълбочаване над спора, неправилно е прочетено тълкувателно решение (ТР 3/12, ОСГТК), игнорирани са доказателства за стойността на добива, неговия размер и разходите за сдобиването му. Изтъква се, че земеделските производители нерядко са принудени сезонно да работят и на други места, което обаче не означавало, че занемаряват ангажиментите си, още повече когато се касаело за многогодишни култури, а ищецът е щял да използва реколтата от съответната стопанска година в случай, че ответникът не предприел предоставяне на засятата земя на трето лице, и би придобил печалбата според заключението на експертизата. Заключава се, че подобно отношение на собственик към наемател е недопустимо и не следва да бъде поощрявано по никакъв начин. От изложеното е явно, че касаторът е доразвил тезата си за порочността на обжалваното от него въззивно решение, изложена в касационната жалба, но правен въпрос, обусловил изхода на спора и въведен в процеса по установения ред, не се поставя. Както обвързващо разпорежда т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, непоставянето на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе за преценката на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие. Ето защо, независимо от интереса на касатора касационното обжалване да бъде допуснато, липсва обосновка за това.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 97 от 4 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 86 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: