Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 30.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседаниев състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5001 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните по делото срещу въззивно решение № 4675 /06.11.2014 г. по възз. гр.д. № 472 /2014 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, на когото делото е върнато с касационно решение № 22 /14.05.2014 г. по гр.д. № 5260 /2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., с което е отменено първото въззивно решение по делото и то е върнато за ново разглеждане с указания да се произнесе по допустимостта на отрицателния установителен иск.
Ищците Й. Г. Х., Л. Г. Ц., Ф. С. Ц., М. И. К., К. И. Ц., И. И. Ц., И. П. Ц., Р. С. Ц., Г. А. Ц. и П. А. Ц. обжалват решението в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилена в частта, с която искът е разгледан за разликата над 540 кв.м. до 837 кв.м.. от имота, за която въззивният съд е приел, че е недопустим поради липса на правен интерес – за тази разлика ищците нямат годен титул за собственост.
Ответниците по иска Запряна П. А., А. Е. М. и М. Е. М. и третото лице – помагач на страната на ответниците М. П. М. обжалват решението в частта, с която искът е уважен.
Ответниците обжалват и решение № 819 /20.02.2015 г. по делото, с което въззивното решение е допълнено с текст, че решението е постановено при участието на третото лице – помагач – М. П. М..
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в обжалваната част и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване в съответната част, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу и като насрещни страни по жалбите оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е извършил преценка за наличието на правен интересе от предявения отрицателен установителен иск в съответствие с указанията в отменителното решение на ВКС, с приетите разрешения в посочени от него решения на ВКС, постановени на основание чл.290 ГПК и в съответствие с приетите разрешения в ТР № 8 /27.11.2013 г. по т.д. 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от такъв иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника; че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му; при липса на правен интерес производството се прекратява. В. съд е обсъдил и приетото в мотивите на тълкувателното решение.
В. съд е извършил преценка дали са налице заявените в исковата молба факти – дали ищците са доказали, че са придобили право на собственост в резултат на успешно приключила в тяхна полза реституционна процедура по ЗСПЗЗ с решение № 38 /04.02.1994 г. на ПК Б. като наследници на М. Н. Ц.,
В. съд е установил, че ищците са възстановени собственици на имот по плана от 1955 г., от който в процесния попада част с площ 540 кв.м.ч .
Въз основа на този извод е приел извод, че ищците имат правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск срещу ответниците за тази част от възстановения им имот, която попада в процесния и нямат правен интерес от иска за останалата част от имота (за разликата над 540 кв.м. до 837 кв.м.), за която не разполагат с годен титул за собственост.
Относно основателността на иска, в частта, за която искът е допустим, въззивният съд, воден от указанията в отменителното решение на ВКС и ТР 8 /13 г. е приел, че ответниците не са доказали фактите, от които произтича отричаното им право: ответниците са представили решение на ПК № 11 /03.05.1993 г., което не може да бъде противопоставено на ищците, които не са участвали в административното производство пред ПК и заявяват собствени права върху възстановения имот; въззивният съд е упражнил косвен съдебен контрол върху административния акт; при спор за собственост ответниците да докажат предпоставките за възстановяване на собствеността, включително правото на собственост на своя наследодател, но не са представили по делото каквито и да било доказателства за наличие на правно основание, от което да произтича правото на собственост на техния наследодател.
І. По предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците:
Жалбоподателите – ищци извеждат процесуалноправен въпрос, който уточнен от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /20010 г. се свежда до това: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за частта от имота, за който ищците нямат титул за собственост, но владеят целия имот, а с ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 132 /09.07.2012 г. по гр.д. 1260 /2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 76 /04.04.2011 г. по гр.д. № 758 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че с отрицателния установителен иск могат да се защитават и фактически състояния и че при предявяване на отрицателен установителен иск ищецът следва да установи само наличие на правен интерес от предявяване на иска, но не и пълно доказване на своите собствени права – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, както и че за ищците не е без значение с кого ще са съсобственици, за последното не сочат противоречие на въззивното решение с влезли в сила съдебни решения, а твърдят, че отговорът на въпроса би допълнил съдебната практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
Настоящият състав намира, че въпросът не е обуславящ, а хипотетичен.
От значение е не какъв би могъл да бъде правният интерес на ищците, а какъв е заявеният от ищците в исковата молба правен интерес. В случая заявеният в исковата молба правен интерес не е позоваване на защита на фактическо състояние, нито на възможност ищците да придобият в бъдеще права, а на твърдение, че са носители на право на собственост, което им е възстановено в реституционно производство по ЗСПЗЗ и владеят имота като негови собственици (по силата на правото им на собственост, а не за да придобият в бъдеще такова). С твърдението, че владеят собствения си имот, ищците обосновават интереса си от предявяване на отрицателен установителен иск, а не на положителен установителен иск.
Правният интерес, на който се основава един иск, е конкретен, поради което и хипотетични въпроси извън заявеното от ищците в исковата молба и извън обсъжданото от въззивния съд, е без значение за изхода от спора.
Видно от изложеното по-горе въззивният съд не е приел, че правният интерес от отрицателен установителен иск за собственост не може да се основава на позоваване от страна на ищците на фактическо състояние или позоваване на възможност да придобият права, а обратното, но че заявеният правен интерес е, че ищците са собственици.
Поради това (че от ищците не е обоснован такъв правен интерес, на който се основава въпросът) няма противоречие с посочените две решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, нито с посоченото ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено след тях, с което е обобщена практиката по въпроса
ІІ. По предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответниците:
Ответниците навеждат доводи за недопустимост на иска за целия имот поради това, че ищците не са доказали твърдението си, че са собственици на процесния имот поради нищожността на решението на ПК № 38 /04.02.1994 г., с което е възстановена собствеността на наследниците на М. Н. Ц., т.к. не е подадено заявление за възстановяване от наследниците на името на М. Н. Ц., а на името на А. Ц. Т., поради което решението в полза на наследниците на М. Ц. не поражда правни последици за ищците. Твърдят, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като въпреки тяхно възражение не е извършил косвен съдебен контрол на решението на ПК, при което е следвало да установи неговата нищожност.
Те извеждат процесуалноправния въпрос, уточнен от съда по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС: по предявения отрицателен установителен иск за собственост следва ли съдът чрез упражнен косвен съдебен контрол за законност да установява нищожност на решението на Поземлена комисия (ОСЗ), с което ищците твърдят, че е възстановено правото им на собственост, от което произтича правният им интерес от иска.
Въпросът не е обуславящ. Въпросът за наличието на правен интерес у ищците да предявят отрицателен е установителен иск за имота, за който с решение на ПК им е възстановено право на собственост, е разрешен с първото касационно решение № 22 /14.05.2014 г. по гр.д. № 5260 /2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.:
С това решение е отменено като неправилно първото въззивно решение, с което искът е приет за недопустим поради нищожност на решението на ПК, постановено в полза на ищците, установена при косвен съдебен контрол.
С касационното решение са дадени задължителни указания на въззивния съд, на който е върнато делото (чл.294,ал.2,изр.2 ГПК), в съответствие с даденото в ТР 8 /2012 г. на ОСГК на ВКС тълкуване, да анализира събраните писмени документи, касаещи земеделската реституция на имота, на които се основават ищците, т.к. в производството по заявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК ищецът доказва фактите, от които произтича правният интерес – в случая следва да бъдат анализирани писмените документи, касаещи земеделската реституция на имота, а в тежест на ответника е доказването на фактите, от които твърди, че произтича отричаното право.
Видно от изложеното по горе за мотивите към решението му, при повторното разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил точно задължителните за него указания.
За пълнота следва да се отбележи, че изведеният въпрос не е разрешен в противоречие с разрешението в посоченото ТР 8 /2012 г. на ОСГК на ВК, нито в приложеното решение № 175 /19.01.2012 г. хо гр.д. № 1469 /2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с които не е разгледан въпросът за допустимостта на косвения съдебен контрол на решението на ПК по висящо съдебно производство по отрицателен установителен иск за собственост.
ІІІ. По предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответниците срещу решение № 819 /20.02.2015 г. по делото:
С това решение въззивното решение е допълнено с текст, че решението е постановено при участието на третото лице – помагач – М. П. М..
Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.235,ал.1 ГПК и нищожност, т.к. е постановено от съдебен състав, различен от състава, пред който е приключило и обявено за решаване делото, в състава на съда, постановил допълнителното решение не е участвал съдията – докладчик А. К., който е участвал в състава на съда в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото..
Настоящият състав намира, че не е налице съмнение на нищожност или недопустимост на допълнителното решение., т.к. то е постановено след проведено закрито съдебно заседание, съгласно предвидената за това възможност в чл.250,ал.2 ГПК от съдиите, които са участвали в закритото съдебно заседание. Хипотезата е различна от посочената от жалбоподателите, която се отнася до основното решение по делото, в което разглеждането му е завършено в открито заседание.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на основното и допълнителното въззивни решения до касационно обжалване.
Страните претендират разноски, но с оглед изхода от това производство (по техните жалби не се допуска касационно обжалване), нямат право на такива, а следва да понесат направените от тях разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4675 /06.11.2014 г. и допълнително въззивно решение № 819 /20.02.2015 г. по възз. гр.д. № 472 /2014 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.