ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1386
София, 03 .декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4881 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3624/27.05.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15579/2014, с което е потвърдено решението от 16.07.2014 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 34377/2013, с което е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД и С. община е осъдена да заплати сумата 7.000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче.
Недоволен от решението е касаторът С. .., представляван от адв. А. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за необходимостта от пълно доказване на факта на увреждането и по материалноправния въпрос за възможността да се отговаря за вреди от бездействие, без изрична законова уредба на задължение за предприемане на конкретно действие, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Позовава се на противоречива практика, като прилага: Решение № 488/07.02.2012 на ВКС по гр. д. № 899/2010; Постановление № 7/29.12.1958 на П.; Решение № 136/10.07.2007 на Софийския градски съд по гр. д. № 3323/2006; Решение от Решение от 20.01.2012 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 3117/2011; Решение от 07.05.2009 на СГС по гр. д. № 3140/2008; Решение от 31.10.2011 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 6305/2011; Решение от 05.04.2013 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 51227/2012; Решение от 15.02.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 18743/2011; Решение от 06.01.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 26895/2012; Решение от 29.10.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 62506/2012.
Ответникът по жалбата Г. Е. Д., представляван от адв. С. С. от САК, я оспорва, като в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че повдигнатите въпроси не обуславят въззивното решение, което е постановено в съответствие с практиката на ВКС, поради което то не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 29.05.2013 г. ищецът е бил нападнат в гръб от безстопанствено куче, което го е ухапало в областта на седалището и дясното бедро и това е довело до усложнение на здравословното му и емоционално състояние. Като са взети предвид ниската възраст, емоционалното и физическото състояние на пострадалия, интензитета на преживения стрес, включително предизвиканите от него заболявания, както и продължителния период за преодоляване на последствията, съдът е приел, че му се дължи справедливо обезщетение в размер на 7,000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с установената съдебна практика, че в тежест на пострадалия е да докаже пълно факта на увреждането, но не и всяко отделно свое негативно изживяване. При деликта когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение, но в нейна тежест е да докаже извършването на предписаните от закона действия, както и положената дължима грижа – изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината.
На ответника по касацията Г. Е. Д. следва да бъде присъдена сумата 1.000,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3624/27.05.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15579/2014.
ОСЪЖДА С. … да заплати на Г. Е. Д. от София сумата 1.000,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.