Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 06.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
ВладимирЙорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 237 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. А. и Е. Н. А. срещу въззивно решение № 5752 от 17.07.2014 г. по гр.д. № 4727 /2012 г. по описа на Софийски градски съд, г.о, ІІ „а”. възз. с-в., с което е отменено решение от 05.11.2007 г. по гр.д. № 11275 /2006 г. на Софийски районен съд, г.о., 33 с-в. и вместо това е постановено друго, с което на основание чл.38а ЗЖСК М. В. А. и Е. Н. А. са осъдени да опразнят и предадат на Ж. Б. Б. и Теодора С. С. апартамент № 5 в С.,[жк], [жилищен адрес] и 6, индивидуализиран в решението.
.Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни Ж. Б. Б. и Теодора С. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси :
1. материалноправен: Представлява ли изградената от строителя строителна ограда и установеният от него пропусквателен режим валидно правно основание владението на придобилите фактическа власт от този субект трети лица – купувачи по предварителни договори да се счита за скрито за периода докато оградата е била налична.
Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен по различен начин в различни решения на ВКС, но противоречивото му разрешаване от въззивния съд с разрешението в решение по гр.д. № 1063 /2009 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В това решение по иск на физическо лице срещу жилищностроителна кооперация по чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) при разглеждане на спора по същество (не в отговора на правен въпрос) е прието, че владението на ищеца по времетраенето на установения от трето лице пропусквателен режим не е било скрито, че фактическата власт на едно лице може да бъде скрита само ако това лице, а не трето лице извършва действия, имащи за цел прикриване акта на владение от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот.
Настоящият състав намира, че обуславящият извод на съда за неоснователност за възражението за придобивна давност е, че владението не е продължило изискуемите десет години.
В. съд е приел, че ответниците владеят от 09.07.1996 г. според подписан от ответника М. А. документ, че тогава е получил ключовете за апартамента, който е частен, но противопоставим на ответника (представлява негово извънсъдебно изявление) и от установяване на владението не е изминал период от 10 години (ответниците не се позовават на кратка придобивна давност) до предявяването на иска. Поради което не е налице противоречие с посоченото решение, което да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.
Изводът на въззивния съд, че владението е било скрито е евентуален, в допълнение на основния, който решаващ. И за този извод въззивният съд се е позовал на посочено от него решение № 264 /20.12.2012. по гр.д. № 395 / 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по иск с правно основание чл.38а ЗЖСК, в което е установил напълно идентична фактическа обстановка, както по разглежданото от него дело (спорът е по иск със същата правна квалификация между член – кооператори и владелци на обект в същата ж.с.к.).
2. Каква е доказателствената стойност на декларация, дадена от трето, неучастващо в спора лице, която във вътрешните отношения с една от страните по същия спор има характер на обратно писмо, установяващо симулативно нейно изявление относно релевантен за спора факт, в случаите, когато страна по спора е само една от страните.
Има ли обратното писмо, установяващо симулацията, обвързващо действие по отношение и на третото за симулацията лице , на което се противопоставя симулацията във висящия правен спор. Твърди се, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл.280,ал.1,т.3 ГПК) .
Тези въпроси са свързани с довод за неправилност – необсъдена декларация на представител на строителя на ж.с.к.
Обсъдена е, въззивният съд е приел, че е без доказателствена стойност, т.к. е частен свидетелстващ документ, изходящ от трето по отношение на спора лице, имащ характер на писмени свидетелски показания.
Въпросите за значението на обратно писмо не са обуславящи, доколкото според ГПК, такова може да бъде изходящо от страна по спора (по делото).
3. Представлява ли нарушение по чл.188,ал.2 и ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.) необсъждането на представени и приети от въззивната инстанция допустими доказателства , установяващи релевантен за спора факт.
В. е нотариален акт, съставен в хода на производството в полза на ищците.
Въпросът не е обуславящ, нотариалният акт е обсъден, прието е, че ж.с..к. не е прекратена, поради което е налице интерес от иска (в съответствие с приетото по правния въпрос в цитираното вече решение № 264 /20.12.2012. по гр.д. № 395 / 2012 г. на ВКС, ІІ г.о.),
4. представлява ли настъпило в хода на процеса (по този иск) прехвърляне на правото на собственост върху процесното жилище от ж.с.к. на ищеца основание да се приеме, че не е налице елемент от фактическия състав на иска. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решения № 750 /03.07.2000 г. по гр.д. № 55 /1999 г. на ВКС, І г.о., № 71 /17.04.2012 г. по гр.д. № 2011 г. на ВКС, ІІ г.о., № 213 /26.05.2011 г. по гр.д. № 501 /2010 г.на ВКС, І г.о., което обосновава основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, както и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че няма противоречие, а съответствие с посочените решения, последните две от които са постановено по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор на въпроса за характера на иска по чл.38а ЗЖСК, за предмета на доказване и за допустимите възражения на ответника по този иск, като за последното е прието, че по този иск ответникът може да прави правоизключващи възражения, противопоставяйки свои права върху същия обект.
В. съд е приел, че не се установява ж.с.к. да е прекратена и въпреки че ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост за разпределеното им жилище за тях е налице правен интерес да защитят правата си и правата на съществуващата ж.с.к. по посочения ред срещу ответниците, за които се твърди, че държат имота без основание .
По изведения въпрос разрешението на въззивния съд е в точно съответствие на приетото с цитираното вече решение № 264 /20.12.2012. по гр.д. № 395 / 2012 г. на ВКС, ІІ г.о.. с което в отговор на правен въпрос е прието, че за допустимостта на иска е от значение да съществува членствено правоотношение на ищеца с ж.с.к. към момента на предявяване на иска, но правото на иск не се погасява, ако в течение на процеса член-кооператорът бъде снабден с нотариален акт. При издаване на нотариален акт на член-кооператора правото на собственост преминава от ж.с.к. върху член-кооператора. Ж.с.к. обаче продължава да съществува. Тя ще се прекрати след снабдяване на всички член-кооператори с нотариални актове. Не може да се счита, че за ищеца е отпаднал интересът от започналия исков процес, осигурява по-ограничена защита. При този отговор на въпроса ВКС е намерил иска за допустим и основателен. Към това и в подкрепа на аргумента за липсата на противоречие следва да се добави и че това решение е постановено от същия съдебен състав, който е постановил по-горе посоченото от жалбоподателите решение № 71 /17.04.2012 г. по гр.д. № 2011 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е дал отговор на въпроса за характера на иска по чл.38а ЗЖСК, с което настоящият състав не установи противоречие.
Поради липсата на противоречие и наличието на съответствие с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, не са налице твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК – въпросът е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителна практика.
Поради изложеното следва да се приеме, че наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са осъществени.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на разноски е основателно за сумата 2 200 лева, уговарянето и заплащането на които е удостоверено в представеното пълномощно (л.86) (договор за процесуално представителство).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5752 от 17.07.2014 г. по гр.д. № 4727 /2012 г. по описа на Софийски градски съд, г.о, ІІ „а”. възз. с-в.
Осъжда М. В. А. и Е. Н. А. да заплатят на Ж. Б. Б. и Теодора С. С. сумата 2 200) две хиляди и двеста лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2