4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 703
София, 04.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Мария Славчева
ч. т. дело № 2030/2015 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, [населено място] чрез процесуалния му представител адв.З.Л. против определение № 197 от 28.04.2015 г. по ч.т.д. № 272/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
В частната касационна жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 16.03.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по т. д. № 436/2014 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът по несъстоятелността е спрял производството по делото, образувано по предявен от настоящия жалбоподател срещу [фирма] иск по чл.694 ТЗ до приключване с влезли в сила съдебни актове на т.д. № 233/2012 г. и на т.д.№ 1038/2012 г., и двете на Окръжен съд-Пловдив, предмет на които са предявени от [фирма] срещу жалбоподателя искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на оспорените с иска по чл.694 ГПК вземания. Прието е за установено от фактическа страна, че [фирма] е предявил исковете по чл. 422 ГПК, след което е открито производство по несъстоятелност за [фирма] с решение по чл. 632, ал.1 ТЗ от 26.08.2013 г. Кредиторът предявил вземанията – предмет на установителните искове по чл. 422 ГПК в производството по несъстоятелността, които в проведено производство по чл. 692, ал.4 ТЗ са били приети с определение на съда по несъстоятелността. При тези данни съдът приел, че разглежданият казус е идентичен на разгледания с определение № 329/16.04.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 5/2014 г., ТК, І т.о., с коетопри идентични правно значими обстоятелства е прието, че предпоставките по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по предявен от длъжника отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ за несъществуването на прието вземане, са налице до приключване на делото, образувано преди откриване на производството по несъстоятелността, по предявен от кредитора осъдителен иск за същото вземане (в случая исковете са по чл. 422 ГПК за същото вземане), като по отношение на осъдителния иск следва да са налице предпоставките по чл. 637, ал.3, т.2 ТЗ за възобновяване на това производство, а обстоятелството, че производството по осъдителния иск (в случая по едното от двете дела по исковете по чл. 422 ГПК) не е било спряно по реда на чл. 637, ал.1 ТЗ поради пропуск на съда, не е пречка това производство да продължи с участието на синдика, ако са осъществени останалите предпоставки по чл. 637, ал.3 ТЗ, като с оглед на това разрешение ВКС е потвърдил определението на апелативен съд, с което е потвърдено определение на окръжен съд за спиране на производството по иска по чл. 634, ал.3 ТЗ на основание чл. 229, ал.1, т.4 ТЗ до приключване на производството по осъдителния иск. При съобразяване на даденото с цитираното определение разрешение, съдът е приел, че и в разглежданата от него хипотеза е налице посоченото основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като с приключване на по-рано заведените искови производства с правно основание чл. 422ГПК с влязло в сила решение, вземанията ще се считат безспорно установени или отречени, каквато би била и последицата от провеждането на производството по чл. 694, ал.3 ТЗ, а това би било от значение за наличието на правен интерес от неговото продължаване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че релевираното от него възражение Следва ли да бъде спряно производството по отрицателния установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ, предявен от длъжника, след като не са налице процесуалните предпоставки по чл.637, ал.3 ТЗ за възобновяване на установителните искове на кредитора по чл.422 ГПК, е останало необсъдено от въззивният съд, като по този начин същият е процедирал в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в цитирани от него съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Същевременно поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с разрешението, дадено с Определение № 329 от 16.04.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 5/2014 г., ТК, І т.о., въпреки позоваването на него, извършено от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че поставеният процесуалноправен въпрос не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че не са налице предпоставките на чл.637, ал.3 ТЗ за възобновяване на производствата по чл.422 ГПК, както се поддържа в изложението, а и данните по делото не позволяват да се направи такъв извод. Твърдението на жалбоподателя, че вземанията на [фирма] са приети при условията на чл. 693 ТЗ – хипотеза по чл. 637, ал.2 ТЗ, поради което производствата по исковете по чл. 422 ГПК против него следвало да бъдат прекратени, а въпросът за дължимостта им да бъде разрешен в рамките на специалния иск по чл. 694 ТЗ не намира опора в закона.
Съгласно чл.693 ТЗ за прието в производството по несъстоятелност се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 , с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Доколкото след включване на вземанията на [фирма] /предмет на исковете по чл.422 ГПК /в списъка на приетите вземания по реда на чл. 692, ал.4 ТЗ, жалбоподателят, упражнявайки правата си по чл. 694, ал.1 вр. с ал.3 ТЗ, е предявил отрицателен установителен иск против този кредитор за същите вземания, то очевидно те не могат да се считат за приети по смисъла на чл. 693 ТЗ, а с това да настъпят и предпоставките по чл.637, ал.2 ТЗ за прекратяване на производствата по предявените срещу него установителни искове по чл.422 ГПК.
Изложеното позволява да се направи извод, че поради отсъствието на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъждат сочените от касатора селективни критерии за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 197 от 28.04.2015 г. по ч.т.д. № 272/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: