О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 699
гр. София, 04.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№3332 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №366 по в.ч.т.д.№321/2015 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №64 от 12.02.2015 г. по т.д.№487/2014 г. на ОС Шумен, с което е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че изводът на въззивния съд, че искът по чл.694, ал.1 от ТЗ е предявен след изтичане на преклузивния законов срок, е неправилен тъй като в цитираните от съда определения по чл.692 от ТЗ, липсва одобряване на списъка по чл.690 от ТЗ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №2109 от 26.08.1957 г. по гр.д.№4935/1957 г. на ВС, в което е прието, че не следва да се оставят в сила определения, постановени при съществени нарушения на закона, в резултат на което биха останали незащитени правата на страните по делото – в случая правото на ищеца да иска да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.6923 от ТЗ.
Ответникът по частната касационна жалба не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, съставът на АС Варна е приел, че срокът за предявяване на този иск започва да тече от обявяване в ТР на определението на съда по несъстоятелността, с което вземанията на праводателя на ищеца, са били изключени от списъка на приетите в срока по чл.685 от ТЗ вземания и тъй като исковата молба е подадена след изтичането на този срок, е направил извод за недопустимост на иска.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №366 по в.ч.т.д.№321/2015 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.