3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1393
гр. София, 08.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5691 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. по о. „П. Ц. Л.” против решение №1/26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ С-11/2014 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Против решението на СГС е подадена и касационна жалба от ищеца по делото В. С. Н..
Касационната жалба на И. по о. „П. Ц. Л.” е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е отменил първоинстанционно решение, като е постановил ново, с което е уважил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Съдът е приел, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, като ищцата е заемала длъжността „научен сътрудник І степен” в ответния институт. Съдът е приел, че длъжността на ищцата е изборна, като през 2009 г. е преназначена на основание чл.119 и чл.123 КТ и чл.76 от ППЗНСНЗ и решение на научен съвет при ИО на длъжността, която е заемала и към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът е отчел и обстоятелствата, водещи до горния извод, че в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищцата е съществувало изискване длъжността да се заеме след конкурс, както и да е налице решение на научен съвет при ответника, за заемането на длъжността. В този случай, съдът е приел, че е налице изискването на чл.62 ППЗНСНЗ, съгласно което за освобождаване от длъжност в този случай, следва да е налице решение на научния съвет, като след това прекратяването се извършва със заповед на ръководителя на научната организация. След като по делото не са били представени доказателства за проведен научен съвет, с взето решение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на това основание съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към жалбата на И. по о. „П. Ц. Л.” се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно тълкуването на пар.1, т.1 ДР на ЗРАСРБ и по конкретно във връзка с това, следва ли институт, който не е получил акредитация от НАОА, да се счита са научна организация по смисъла на този закон. Съдът не се е произнасял по този правен въпрос, доколкото неговите изводи за основателност на предявените изводи се основават на тълкуването на други разпоредби от ЗРАСРБ, а именно, запазването на правата на служителите, придобити при действието на ЗНСНЗ/отм./ и ППЗНСНЗ /отм./, като в тази насока е приложил разпоредбата на пар.5 ДР на ЗРАСРБ. Правен въпрос, във връзка със запазването на правата на служителите, придобили права по време на действието на ЗНСНЗ/отм./ и ППЗНСНЗ /отм./, отменени именно с влизане в сила на ЗРАСРБ, не се сочи от касатора, поради което и така поставения правен въпрос е неотносим.
Същия правен въпрос се сочи и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като освен горното, касаещо неотносимостта към спора на поставения правен въпрос, следва да се отбележи, че не се сочат доказателства /влезли в сила съдебни решения/, от които да се направи извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос.
В изложението на касационните основания към касационната жалба на В. Н. се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасяне от съда по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Решението на въззивния съд е обжалвано в частта, с която съдът се е произнесъл по иска й с правно основание чл.226, ал.1, т.1 КТ за сумата от 3 465,18 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и за сумата от 100,80 лева, представляваща иск с правно основание чл.128 КТ. В тази част, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, доколкото се касае за обективно съединени искове с цена всеки от които е под 5000 лева, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Решението е обжалвано и в останалата част, с която съдът се е произнесъл по жалбата на ищцата против допълнителното решение на първоинстанционния съд, както и в частта, с която се е произнесъл по искането и за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Двете искания касаят произнасянето на съда по исковете, чието касационно обжалване е недопустимо, предвид ограничителната разпоредба на чл.280 , ал.2 ГПК, поради което касационната жалба на ищцата по делото следва да бъде оставена изцяло без разглеждане.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1/26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ С-11/2014 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд, по касационната жалба на И. по о. „П. Ц. Л.”.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. С. Н. против решение №1/26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ С-11/2014 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва само в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на В. С. Н., в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба, пред друг състав на ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.