О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
гр.София, 08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5922/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е частна жалба на Н. М. Н. срещу определение на Софийски градски съд № 14459 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 8047/ 2015 г., с което е потвърдено определение от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 52344/ 2010 г. на Софийски районен съд и по този начин е върната, като нередовна, исковата молба на Н. М. Н. против П. на Р. Б. и Д., чрез м. на ф..
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като с него се отказва правосъдие. Излага съображения, че както съдията в първоинстанционния съд, така и докладчикът по делото във въззивната инстанция, са били необективни при постановяването на актовете си и са действали по поръчка, което прави съдебния състав незаконен. Твърди, че указанията за отстраняване на нередовностите на подадената от него исковата молба са били незаконосъобразни (тъй като подадената исковата молба е редовна и защото указанията не са ясни), но въпреки това той ги е изпълнил, депозирайки заявления на 20.09.2011 г. и на 09.03.2015 г. Съдът не е имал право да върне исковата молба, а е следвало да предприеме процедура по чл.145 ал.1 ГПК. Въззивният съд също не изпълнил задълженията си да обсъди доказателствата по делото и да изложи мотиви кои указания са правомерно дадени и защо не счита същите за отстранени със заявлението от 09.03.2015 г. и с молби от 20.09.2011 г. Поради това моли определението му да бъде отменено, след като делото бъде разгледано в открито съдебно заседание. Моли също за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз.
Като основание за допускане на касационно обжалване са формулирани процесуалноправните въпроси недопустим ли е съдебен акт, постановен от зависим и необективен съдебен състав; за задължението на съда, предприемащ действия по отстраняване на пороци на искова молба да даде ясни и точни указания на страната; нередовна ли е искова молба, в която няма противоречия между обстоятелствена част и петитум; за задължението на съда да обсъди всички доводи на страната и да обсъди подадените от нея заявления за отстраняване на нередовности на исковата молба. Частният жалбоподател счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че по тях има противоречива съдебна практика.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но не са налице основания за допускането й до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че с подадената от касатора искова молба са предявени искове по чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Д. и П. за извършени деликтни действия от лице, но което те са възложили извършването на определена работа (срещу прекия причинител на вредите производството е прекратено, като недопустимо, с влязло в сила определение). За редовността на такава искова молба е необходимо да бъде индивидуализирано неправомерното деяние чрез описването на неговите обективни и субективни елементи. Ищецът е изложил твърдения, че прокурор от Софийска районна прокуратура е написал и разгласил обвинителен акт срещу него, знаейки, че описаните деяния не са извършени. Той обаче не е посочил нито какво е съдържанието на акта, нито кой са деянията, които не са извършени. Това не позволява индивидуализирането на неправомерното деяние, а се касае за обстоятелство, на което ищецът основава правата си по смисъла на чл.128 т.4 ГПК. Поради това исковата молба е била нередовна и правилно съдът от първа инстанция дал указания за отстраняване на нередовностите. За тези указания ищецът е надлежно уведомен, но не ги е отстранил в определения срок, включително със заявлението си от 09.03.2015 г. Поради това въззивният съд счел, че исковата молба подлежи на връщане и потвърдил обжалвания пред него първоинстанционен акт.
По свързания с допустимостта на обжалваното определение процесуалноправен въпрос касационната инстанция не намира основание да допусне касационно обжалване. Според установената практика, съдебен акт, постановен от съдебен състав, по отношение на когото са били налице основания за отвод, не е нито нищожен, нито недопустим. Този акт, ако наистина основания за отвод са били налице, е само неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Вероятната неправилност на акта обаче не може да е основание за допускане на касационното обжалване, такова основание е само вероятната му недопустимост, а такава в случая не е налице.
С оглед мотивите на въззивния съд, от формулираните от касатора въпроси, не е обуславящ този, касаещ задължението на съда да обсъди всички доводи на страната и да обсъди подадените от нея заявления за отстраняване на нередовности на исковата молба. Въззивната инстанция не е постановила в акта си, че за нея такова задължение не съществува, нито фактически се е отклонила от изпълнението му. Съдът е посочил, че взема предвид подадената от ищеца уточняваща молба след получаване на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но че с нея дадените указания не са изпълнени. Той е обсъдил и доводите на частния жалбоподател, че исковата му молба е била редовна, евентуално – че указанията за отстраняване на нередовностите й са изпълнени, но не ги е уважил. Жалбоподателят всъщност оспорва правилността на преценката на въззивната инстанция, но контрол по тази правилност може да бъде осъществен само след допускане на обжалването пред касационния съд. По въпроса за задължението на съда да обсъди доводите на страната и да вземе предвид подадените от нея заявления, обжалване не може да бъде допуснато, тъй като той не обуславя обжалвания акт.
Останалите поставени от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито по тях има формирана противоречива съдебна практика. Според установената практика, съдът, който предприема действия по отстраняване на пороци на искова молба, е длъжен да даде ясни и точни указания на страната в какво се състои нередовността и какво трябва да бъде сторено за отстраняването й. Нередовна е искова молба, в която има противоречия между обстоятелствена част и петитум, но нередовна е и тази искова молба, в която обстоятелствата, на които ищецът основава искането си, не са изложени по начин, позволяващ на съда да квалифицира спорното право или да организира процеса на доказване. Въззивното определение е съобразено с така установената практика, поради което по обуславящите въпроси не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Поради това касационно обжалване не може да бъде допуснато, нито може да бъде уважено искането на жалбоподателя за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание. Такова заседание съдът може да проведе (при съответно приложение на чл.278 ал.1 изр.2 от ГПК и доколкото са налице предпоставките, визирани в тази разпоредба), само ако допусне обжалването. Производството по допускане винаги се провежда в закрито заседание и законът не предвижда изключения от това правило. Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз не би могло да има значение за настоящето производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 14459 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 8047/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: