О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.712
гр. София, 11.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№892 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №287 от 30.10.2014 г. по в.т.д.№386/2014 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №412 от 23.04.2014 г. по т.д.№1540/2013 г. на ОС Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.422 от ГПК в частта за признаване на установено съществуването на вземане на [фирма] срещу [фирма] за разликата над сумата от 11 619 лв. до 38 854.47 лв. по запис на заповед от 02.02.2009 г., платим на предявяване, но не по-късно от 01.02.2014 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че записът на заповед е обезпечавал изпълнение на всички задължения на ответника по обвързващия страните договор за финансов лизинг, съгласно т.2.1, б.„г” от последния. Поддържа се, че визираната разпоредба предвижда, че записът на заповед се издава за сума, която покрива лизинговите вноски, остатъчната стойност и дължимия върху тях данък добавена стойност, а в израза „остатъчна стойност” се имат предвид всички изискуеми задължения, в т.ч. неустойки за забавено плащане на лизингови вноски, такси и данъци МПС, вноски по сключени застраховки по отношение на МПС и др.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по въпроса какво включва остатъчната стойност на договора за лизинг и включва ли тя икономическата вреда, която е настъпила след реализацията на лизинговия автомобил на вторичния пазар, както и дължими такси, данъци и застраховки на лизинговия автомобил, за който въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обхватът на гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед, издаден от ответника като обезпечение по сключен между страните договор за финансов лизинг, е ангажиран единствено и само до размера на сумата, която покрива лизинговите вноски, остатъчната стойност и дължимия върху тях ДДС. В този смисъл и тъй като поради развалянето на договора от страна на ищеца, което разваляне има действие занапред, остатъчна стойност не се дължи от ответника, съдът е направил извод, че искът по чл.422 от ГПК за сумата над 11 619 лв. /за сумата от 11 619 лв., стойност на дължими лизингови вноски с ДДС, искът е бил уважен от първоинстанционния съд и решението в тази част е влязло в сила/ е неоснователен, поради което е потвърдил решението на ОС Варна в обжалваната част.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на съда. Както бе посочено в решението е прието, че остатъчна стойност не се дължи от ответника поради действието на развалянето на договора за финансов лизинг занапред, респективно съдът е счел, че ответникът не дължи и сумата по записа на заповед, обезпечаващ това задължение, като никъде в мотивите на решението не е обсъждан въпроса за възприетото от страните в договора за финансов лизинг съдържание на понятието „остатъчна стойност”. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи на съда са в съответствие със закона е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме за обуславящ, по правило отговорът на поставения въпрос от своя страна е обусловен от конкретните, постигнати между страните в договора за финансов лизинг уговорки относно съдържанието и размера на „остатъчната стойност”, от което може да се направи извод, че всъщност този въпрос се решава за всеки конкретен случай, без да е възможно да му се даде отговор, важим във всяка една хипотеза.
Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №287 от 30.10.2014 г. по в.т.д.№386/2014 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.